Младен Цолов стартира предприемаческата си дейност с развитието на мрежа от агроаптеки, а по-късно създава фирмата „Генерал Агрохимикали“ ООД, която е представител и дистрибутор на най-големите мултинационални компании в бизнеса с ПРЗ.
Бизнесменът е един от сериозните земеделски производители в Северозападния регион.
Той е председател на Национална Фондация „Тодор Рачински“. Фондацията подпомага развитието на научните изследвания в областта на селекцията и семепроизводството на български сортове пшеница.
Г-н Цолов, каква бе годината за зърнопроизводителите?
През изтеклата година не можем да се похвалим с много големи успехи. Годината бе по-скоро тежка за зърнопроизводителите.
По отношение на зърнопроизводството, тази година имаме добри цени на продукцията. Проблемът е , че нямахме достатъчно добър добив.
През тази година имаше много суша, липсваха валежи и в резултат не получихме това, което очаквахме. Имахме 30% по-ниски добиви на пшеница и царевица от очакваните. Добивите на слънчоглед бяха по-добри, но и там имаше леко понижение в реколтата.
Още един проблем, пред който бяхме изправени, са повишените ренти. С тези високи разходи ние едвам покриваме себестойност и нямаме възможност за развитие.
В допълнение, срещаме и големи трудности при стерилизирането на продукцията. Потребителите на продукцията – животновъдите, също изпитват затруднения в следствие на високите цени. Те не могат да направят себестойност и купуват само по необходимост, намаляват поголовието.
Този негативен тренд се среща както в България, така и на нашия основен пазар – Гърция. Пазарът е много труден, няма пари. Земеделските производители трудно се разплащат.
Вие знаете, че имаме компания, която се занимава с продукти за растителна защита – торове и семена ( “Генерал Агрохимикали”). Там срещаме трудности при събирането на задълженията от земеделските производители, защото те нямат реализация на продукцията. Повечето се опитват да задържат продукцията с надеждата да постигнат по-висока цена, но не се получава. Напротив, цените започнаха да спадат и зърнопроизводственият бранш е в тежко положение.
Имахме проблеми с нерегламентиран внос на зърно от Украйна, който не беше добре контролиран от държавата. Украинците са произвели зърно с по-ниско качество и на много по-ниска цена. Те опитаха да го реализират на нашия пазар, тъй като са използвали продукти, забранени в ЕС. Ние използваме много по-скъпи методи за решаване на сходни проблеми. В Украйна крайната продукция е реализирана на много по-ниска себестойност.
Поради тези причини ние срещахме много трудности през изминалата година. Нашите фабрики за слънчоглед си напълниха складовете с украински слънчоглед. Нашият трудно се изкупи. Същото се отнася за пшеницата и царевицата.
В крайна сметка след нашите протести държавата взе определени мерки. Започна да проверява фитосанитарните качества на продукцията.
Каква е Вашата равносметка за изминалата година по отношение на гроздопроизводството?
При гроздопроизводството също посрещаме тежко новата година. Много от колегите искат да унищожат лозята си и да ги превърнат в площи за производство на други култури.
Това е изключително лош знак за нашата страна, тъй като от държава, която е била лидер в износа на вино в Европа и света, се превърнахме в лиспваща точка на винената карта.
Ако продължава тази политика, винените лозя ще бъдат окончателно ликвидирани. В тази връзка, надявам се държавата да помисли за по-ефективни политики в нашия сектор.
Получихме някаква помощ , но тя не е достатъчна. Нашето винено грозде не се брои за плод. Води се суровина за акцизна стока и поради тази причина не може да бъде добре субсидирано от програмите на ЕС. В резултат винопроизводителите получаваме 1/5 от парите, които се дават за десертно грозде. Разликите в отглеждането са минимални, единствената съществена разлика е,че производителите на десертно грозде получават двойно по-висок добив и 5 пъти повече субсидии.
В резултат на тези политики винопроизводителите не можем да покрием своите разходи. Освен това, метеорологичната обстановка тази година беше лоша. Тъкмо гроздето започна да узрява и се изсипаха проливни дъждове. На много места имаше проблеми, много хора не браха гроздето изобщо. Отделно проблеми с работната ръка – знаете, че в нашия бранш има необходимост от много хора за бране и рязане на грозде, както и други дейности.
Беше ли държавата “мащеха” за собствените си зърнопроизводители и гроздопроизводители през 2022 г.?
Не бих казал, че държавата е била “мащеха”. Напротив, институциите се опитаха да помогнат според възможностите си. За виненото грозде положението бе най-тежко, макар че получихме помощ, но не в размера, който се очакваше.
На скорошния протест пред Министерството на земеделието министър Гечев излезе сред нас. Поздравявам го за откровеността и смелостта да излезе пред тези сърдити хора. Той успя да ни убеди, че е направил най-доброто. В крайна сметка обаче, ще получим помощ, която не е достатъчна.
Съществува друг проблем с Националната лозаро-винарска камара, записана в закона. Нашата браншова организация – Национално сдружение на българските лозари, не е легитимно представено пред държавата. Ние имаме сериозни структури и много членове, но в закона е записано, че нашият бранш се представлява от Национална лозаро-винарска камара. Проблемът е, че ние нямаме думата в тази организация. Там са само най-големите производители на грозде и вино, и те диктуват дневния ред.
В следствие на това, тази камара не представлява нашите колективни интереси и не може да бъде единственият легитимен браншови представител. Затова трябва да се вземат мерки и да бъдем равнопоставени като организации. Хубаво е да се разграничат двата бранша – на гроздопроизводство и винопроизводство.
Какви са Вашите прогнози за 2023 г.?
Оптимист съм за новата година. Надявам се в новия програмен период да се помисли добре за земеделието. Настроенията в Европа са за голям акцент върху биологичното земеделие, което е чудесно, но все пак не трябва да се прекалява с този фокус. Както видяхме при Зелената сделка, както и при всички текущи проблеми в енергетиката, средата е непредвидима и предизвикателствата са сериозни. Не можем с лека ръка да направим всички промени, които много искаме да станат реалност, за толкова кратко време.
Смятам, че годината ще бъде успешна. Очакваме да е по-добра от тази, която изтече.
Завършвате оптимистично, което е чудесно. Какъв е Вашият поздрав към колегите и клиентите на Ponte Dio?
Пожелавам на колегите лозари и винари да не се отказват от своята мисия. Да са упорити и през новата година, и съм сигурен, че с вяра, оптимизъм и Божията помощ, ще изведем нашия бранш на по-добро ниво.
На клиентите и любителите на виното пожелавам да посрещнат коледните и новогодишни празници с много радост, настроение и оптимизъм. Да консумират с мярка чудесните вина на Ponte Dio!
Екип на “Зов нюз”