Прекратиха договора със Здравноосигурителната каса на бившия шеф на ДКЦ-1 д-р Огнян Тошев.
Урологът „преглеждал“ пациенти, докато те са на лечение в болници.
Той, или някой от екипа му, дори са подправили подписите на нищо неподозиращите хора.
Издънката е втора поред за медика.
Д-р Тошев е нарушил условията и реда за оказване на извънболнична медицинска помощ по Националния рамков договор, като е отчел дейност по пакет „Урология“, която реално не е извършена.
В хода на разследването е установено, че лекарят е извършил вторичен консултативен преглед на пациент С.Г., който обаче по същото време е бил на лечение в санаториума „Св. Мина“ във Вършец.
По същия начин д-р Тошев е „прегледал“ и пациентката В.М., докато тя се е възстановявала от операция в хирургичното отделение на МБАЛ „Христо Ботев“-Враца. В хода на проверката цитираните пациенти са категорични, че не са преглеждани от лекаря, а С.Г. дори не го познава.
От графологичната експертиза е установено, че подписите върху 5 броя амбулаторни листове на името на тези две лица не са изпълнени от тях. Подписите за лекар обаче са изпълнени от д-р Тошев.
И въпреки всичко това сгафилият лекар все още настоява да бъде директор на ДКЦ-1-Враца. Той дори е поискал да бъде анулирана поставената му по-ниска оценка на последния конкурс, за да може да продължи да бъде директор.
Медикът дори си е позволил да внесе възражение за неговото оценяване, заради което вече е бил свикан председателски съвет.
Явно д-р Тошев има “дебел гръб”, защото с поредна издънка сериозно сваля имиджа на общинските съветници, които и без друго често изглеждат леко смешни пред обществеността.
То и глобата, наложена от съда за ДКЦ-1 е смешна, но 100 лв. за някои съграждани са цяло богатство.
Припомняме също, че заради визионерските възможности на д-р Тошев,
Враца щеше да се сдобие и с тонове медицински отпадъци, които щяха да бъдат дезинфектирани и раздробявани под паравана на „Екологична иновативна лаборатория за изследване на небиологични медицински отпадъци“.
“Врътна ли” д-р Тошев общинския съвет с ноу-хау технология за “изчезващи” отпадъци?