Най-големият проблем, с който се сблъскаха редица държави, е липсата на достатъчен капацитет на лечебните заведения да приемат и лекуват всички болни с COVID-19. В момент на рязко нарастване на броя на заразените, може да ни бъдат нужни всеки един лекар, медицинска сестра, санитар, всяко едно лечебно заведение. Капацитетът на нашата здравна система не е малък, но поради глупост може да го загубим, точно когато най-много ни трябва.
Като изключим няколко болници, първоначално определени за борба с COVID-19 и спешната помощ, в които бяха предоставени предпазни средства и допълнителни възнаграждения за персонала, всички останали болници, медицински центрове и лекарски практики се оправят кой както може. В Правителствените антикризисни мерки не са предвидени преки помощи за лечебните заведения, а те се очертава да получат и много по-малко пари от НЗОК.
През втората половина на месец март има огромна промяна в търсенето и предлагането на медицинска помощ. Ако при грипна пандемия броят на прегледите, изследванията и хоспитализациите се увеличава, в ситуацията на обявена епидемия от коронавирус и извънредно положение се наблюдава точно обратното – налице е рязък спад на броя на извършените медицински дейности на всички нива на здравната система.
Със заповед на здравния министър от 13 март са забранени профилактичните и диспансерни прегледи, имунизации, детски и женски консултации, които съставляват значима част от дейността на личните лекари и специалистите от извънболничната помощ. Пациентите са съветвани да не посещават личните си лекари, а да се консултират по телефона, но НЗОК не плаща за такива консултации. Отделно от това, хората са уплашени от COVID-19, знаят, че рискът от заразяване в лечебните заведения е по-голям и затова избягват посещенията и отлагат всяко планирано лечение, което може да се отложи.
Намаления брой прегледи в извънболничната помощ носи след себе си не само по-малко приходи от НЗОК, но също така и намаляване на приходите на лечебното заведение от потребителски такси и такси за други медицински услуги.
Намаления брой прегледи при личните лекари, означава и по-малко направления за изследвания и консултативни прегледи, което пък води до спад на приходите на диагностично – консултативните и медицински центрове, рентгеновите и клинични лаборатории и самостоятелните лекарски практики. Приходите на лечебните заведения за първична извънболнична помощ през месец март са не повече от 60% от тези през предишните месеци, а на лечебните заведения за специализирана извънболнична помощ, дори още по-малко.
Подобна е картината и в болниците. Със заповед на здравния министър от 13 март бяха забранени всички планови операции, а те съставляват 90-95% от всички операции. Дейността на болниците през втората половина на март бележи рязък спад и повечето от тях ще отчетат за месеца от 40 до 60% намаление, а някои специализирани болници дори повече. Спадът в приходите на болниците от доплащане вероятно ще бъде още по-голям. Специализираните болници за рехабилитация пък на практика са прекратили дейността си.
Закономерно през последната седмица зачестиха съобщенията за затваряне на лекарски практики, за пускане в неплатен отпуск на работещите в МЦ, ДКЦ и дори в болници.
Ситуацията е абсурдна.
В момент, в който най-много се нуждаем от медиците, ние сме ги оставали без финансиране, принуждавайки много от тях да започнат да спират работа. Организират се дарителски кампании и ръкопляскания, а сме ги оставили без базово финансиране на основните им дейности. Не само не са им осигурени предпазни средства, но са оставени и без пари, с които да си купят.
Националният рамков договор определя да се плаща за извършена дейност, но той лесно може да бъде променен с анекс. Основанията за това днес са много по-важни от тези на вече направения през февруари такъв. Ситуацията е извънредна и изисква извънредни мерки.
Ако искаме лекарите и сестрите да са на линия,а лечебните заведения готови да посрещат и лекуват пациенти с коронавирус, сега е моментът да бъдат подкрепени.
НЗОК има достатъчно средства за да осигури максимално финансиране, равно поне на 1/12 от годишния и бюджет, независимо от отчетената от лечебните заведения дейност за месец март и за всеки следващ месец с извънредно положение.
Правителството може да удвои тази сума, а отделно да закупи и предостави на лечебните заведения предпазни средства, тестове, респиратори и лекарства.
Това ще бъдат най-разумно похарчените пари от всички, предвидени в антикризисната му програма.
Спасете лечебните заведения, за да има кой да спаси вас!
Д-р Стойчо Кацаров, “Право и Здраве”
