Младен Цолов
Младен Цолов е един от успешните предприемачи на България. Той е роден във Враца.
Завършва с отличие Математическата гимназия в града, а след това се дипломира като инженер по селскостопански машини във Висшето техническо училище в Русе.
Има магистърски степени по маркетинг в УНСС и агрономство в Аграрен университет-Пловдив.
Младен Цолов стартира предприемаческата си дейност с развитието на мрежа от агроаптеки, а по-късно създава фирмата „Генерал Агрохимикали“ ООД, която е представител и дистрибутор на най-големите мултинационални компании в бизнеса с ПРЗ.
Бизнесменът е един от сериозните земеделски производители в Северозападния регион.
Той е председател на Национална Фондация „Тодор Рачински“. Фондацията подпомага развитието на научните изследвания в областта на селекцията и семепроизводството на български сортове пшеница.
“Дори хората, които не познават в дълбочина нашия бранш знаят, че зърнопроизводството заема важно място в стопанството на България, защото то е основен източник на суровини за хранително-вкусовата промишленост и животновъдството и има стратегическо значение за продоволствената сигурност на страната.
Погрешно е създаваното с години мнение, че производителите на зърно работят в комфорт. Нашата работа е изложена на въздействието на редица фактори, като неустойчивост на световния пазар, динамика на цените, много силна конкуренция, неблагоприятни природни явления.
Тези фактори ни принуждават постоянно да търсим механизми за запазване на нашата работа и за някаква дори и минимална сигурност на пазарния ни дял на националния и международния пазар. “
Г-н Цолов, каква е годината за зърнопроизводителите?
Тази година не е много добра за зърнопроизводителите в Северозападна България. Заради продължителната суша има недостатъчен добив на пшеница, царевица и слънчоглед.
Има опасност зърнопроизводителите да не успеят да покрият разходите си, защото цените на суровините са по-високи от миналата година:
- повишени разходи на торове, които постъпнаха три пъти
- повишена цена на гориво
- повишена рента, която хората очакват съвсем резонно заради инфлацията
Всичко това се отразява на нашите разходи, които са повече от 300 лв. на декар.
При тези цени не съм убеден, че ще успеем да покрием суровините.
Има ли яснота в сектора по отношение на бъдещето на зърнопроизводството?
Има неяснота как ще бъде занапред, защото оттук натам следва влагане в новото производство. До няколко месеца ще започне влагане в сеитбата на пшеницата и съм много притеснен за бъдещето на зърнопроизводството.
В другите отрасли също не е добре.
А при гроздопроизводството?
При производството на грозде например, изобщо не може да се догони никаква себестойност. Винопроизводителите също имат голямо повишение при консумативите.
Всичко това води до там, че много от лозарите смятат да изкореняват лозя и да засаждат царевица например.
В гроздопроизводството нещата са трагични.
Какъв е изводът от кризата в която се намираме?
В зърнопроизводството проблемът е сериозен, но именно в тази криза стана ясно, че зърнопроизводителите не са онези лоши хора, както се опитваха да ни очернят.
Зърнопроизводителите сме хората, които трябва да изхраним населението в тези условия и се надявам българското общество да оцени нашите усилия.
Смятате ли, че браншът е адекватно финансиран?
Експертите от Министерство на земеделието са на мнение, че този бранш е достатъчно финансиран и няма нужда да бъде подпомаган.
Смятам, че това мнение не е правилно, защото нашият машинно – тракторен парк не е обновяван от десет години.
Няма програми, които да ни помогнат да инвестираме в подмяна на техниката и все повече стопанства изостават технологично. Имаме нужда държавата да ни подкрепи.
Очаква ли се тежка зима, ще има ли криза с изхранване на населението?
Няма да се получи криза с изхранването, защото има достатъчно произведено зърно в страната.
По-големият проблем пред нас е вносът на зърно, пшеница, ечемик, царевица от Украйна, който не е контролиран по никакъв начин.
Това е зърно, което те произвеждат с много по-ниска себестойност от нас, защото те не изпълняват условията на ЕС и препаратите, които използват, са забранени у нас от години.
Държавата би трябвало да вземе отношение във връзка с този проблем и е добре да бъде проверявано качеството на това зърно, което ще влезе в хамбарите и ще бъде използвано за производството на хляб.
Този проблем е и при слънчогледа, където фитосанитарният контрол е нулев и имам съмнения, че слънчогледът не е достатъчно чист , за да може да се направи олио от него.
Нека държавната агенция по храните да провери. По официални данни са внесени над 300 000 тона в страната, което не е малко и се говори, че маслобойните са се заредили достатъчно със слънчоглед и могат да не изкупуват нашата продукция. По този начин ще ни принудят да разчитаме само на износ или ще се опитат да манипулират цената.
За всички тези проблеми държавата трябва да вземе отношение.
