Какъв странен вот. Кандидатите за най-високите позиции на ЕС не са в бюлетините и в някои случаи не се появиха за големите дебати. Повечето национални лидери не искат да се приближават до изборите, пише в своя статия “Политико”.

Континентът е разделен по девет начина в групи, които варират от несвързани и неорганизирани до неизвестни. ЕС харчи десетки милиони евро, опитвайки се да ви убеди да гласувате, но не прави нищо, за да помогне на милионите хора с проблеми със зрението или с увреждания, които се борят за достъп до материали за кампанията и избирателните секции. На практика не съществуват стандарти или правила за целия блок, за вторите по големина избори в света – това е какофония на националните системи.

Може би това не би било проблем, ако такава свобода произведе богата палитра от хора и идеи, които се борят с визии за европейския прогрес. Вместо това, най-малко 200 евродепутата вече знаят, че ще бъдат преизбрани, без да вдигат пръст, докато водещи кандидати за председател на Европейската комисия участват в конно надбягване, което е същото като конкурс за красота с оценители националните лидери, които се мъчат да спечелят одобрението на избирателите.

Как най-големият демократичен експеримент в света се докара до тук? Осем вота подред намалява избирателната активност. Ето 12 души, които трябва да бъдат държани отговорни.

12-те души, които унищожиха изборите за Европейски парламент:

Хелмут Кол

Канцлерът, който обедини Германия след 40 години Студена война, постави началото на верижни събития, които улесниха единната валута на ЕС и по-късно разширяването на ЕС на изток. Това беше добра геополитика, но катастрофа за участие в европейските избори. Вялото участие на избирателите се превърна в критика към изборите и сега е на критични нива. В страните, които се присъединиха към ЕС от 2004 г., избирателната активност е средно едва 29%. Междувременно фискалните ограничения, свързани с еврото, дадоха на евроскептиците сили за обединителен вик, с който доминираха в европейския дебат.

Симон Вейл

Говорейки за герои, оцелялата от концлагера Аушвиц, Вейл, не може да не бъде спомената. Шампион на феминизма, защитник на човешките права, френски министър и лидер на европейската партия (от либералния блок от 80-те години), тя бе и първият президент на пряко избрания Европейски парламент (1979-1982 г.). Проблемът: всички останали изглеждат нищожни сравнени с нея. Настоящият председател на Парламента, Антонио Таяни, да кажем накратко – не е Симон Вейл. Четири десетилетия след като Вейл пое длъжността, е трудно да не се напомни, че ЕС все още се управлява от посредствени мъже. На тези избори има повече от 5000 кандидати, а 751 ще спечелят място в парламента. Но кой, ако въобще съществува някой, би могъл да вдъхнови европейци като Симон Вейл?

Нийли Кроа

Неочакваните ефекти са темата тук. Тя изгради репутацията си върху огромни антитръстови глоби и върху кражбата на лидерството в глобалната политика в областта на конкуренцията от САЩ – 2004 г. до 2009 г. Кроа създаде големи заглавия в медиите, но по този начин тя и нейните наследници Жоакин Алмуния и Маргрет Вестагер разкриха съществената истина за ЕС: Истинската власт не е в Европейския парламент, нито в избирателите, които избират евродепутати. Повече от където и да било другаде в Брюксел, тя се намира в ръцете на комисаря по конкуренцията, който едва ли може да се притеснява и да се консултира с Парламента. Голям стимул за гласуване за 23-26 май!

Манфред Вебер

Вебер се кандидатира за председател на Европейската комисия под мотото “Силата на WEber”. Прилично, нали? Любимецът, който да замени Жан-Клод Юнкер, има форма, когато става дума за убийството на европейските избори. Той изигра водеща роля през 2018 г. в пресичането на опитите за създаване на “транснационални списъци” за преразпределение на местата на Обединеното кралство след Брекзит в единен списък на ЕС, което позволява на кандидатите да се състезават за подкрепа на континента, а не само у дома. След това, когато дойде време партията му да избере кандидат за председател на Комисията, Вебер избяга, но избягва първоначален дебат. Той не успя да присъства на първия междупартиен дебат в Маастрихт (той имаше рожден ден, присъства на парти в Германия), след което не успя да блесне и в последващи срещи с конкурентни кандидати. Може да не е негова вината, че малко избиратели знаят името му, но той със сигурност не е направил и много, за да реши проблема.

Марк Зукърбърг

Нали не смятате, че този списък ще пропусне американците, нали? Основателят на Фейсбук създаде широко използвана платформа, която превърна дезинформацията в оръжие и поставя пръти в колелата на политическите партии и институциите на ЕС. През 2018 г. Зукърбърг обясни, че инвестира в хиляди модератори и нови системи, за да спре дестабилизирането на демокрацията. Синият гигант дори нае бивш евродепутат (Ник Клег от Великобритания) като негов основен лобист. Нищо от това не попречи на политическите партии и институциите на ЕС да крещят в продължение на седмици, че новите политики на Фейсбук няма да им позволят да провеждат общоевропейски рекламни кампании в паневропейските избори. Компанията, която обеща да “се движи бързо и да прекъсне нещата”, със сигурност е изпълнила обещанието си, когато става въпрос за европейските избори.

Вера Йоурова

Съмишленик на Зукърбърг по отношение на неприкосновеността на личния живот е европейският комисар по правосъдието, потребителите и равенството между половете. Освен ръководството за ограничаване на речта на омразата и дезинформацията в социалните мрежи, има много малко избирателни действия от страна на Йоурова. Тя не препоръча да се използват регионални субсидии за обновяване на избирателните секции, за да станат достъпни за хората с увреждания, нито работи, за да гарантира, че материалите за кампанията са достъпни на брайл. Няма предложение за гарантиране на номинирането на повече жени комисари, нито опит за опростяване на начина, по който 17-те милиона европейци, живеещи в друга държава от ЕС, могат да гласуват. Йоурова е от Чехия: Какво ще кажете за подкрепата или предупрежденията за съседна Словакия, за да се повиши активността от 13% от 2014 г.? Не. Словаците все още не могат да гласуват по пощата, чрез пълномощник, онлайн или в посолствата на Словакия. Йоурова можеше да направи много неща, за да подобри тези европейски избори. Тя не го направи.

Елио ди Рупо

Бившият белгийски премиер е отговорен за държавна реформа, известна като Споразумението с пеперудите (заради папионките които носи). Тази реформа променя белгийския избирателен цикъл, като свързва европейските избори с националните избори, но не дава крила на европейските. Избирателната активност е стабилна (не е изненада, в Белгия има задължително гласуване), но като организира два вота в един и същи ден, ди Рупо гарантира, че дебатите на равнище ЕС са пренебрегнати в столицата на блока.

Марк Рюте

Ако искате да посочите друг “убиец” на изоборите, погледнете холандския премиер. Обезпокоен (той има право да се притеснява – новият радикално-десен форум за демокрация увеличава привържениците си в допитванията), Рюте по-рано тази година омаловажи изборите за Европейски парламент поради ниската избирателна активност. Той не греши за холандската апатия: само 37% гласуваха през 2014 година. Но малцина са хората, които имат по-голяма платформа от един премиер, който да обезкуражи избирателите, така че Рюте не може, нито да има парче от намаляващата торта на демокрацията, нито да го изяде.

Мортен Месершмид

Датският евродепутат бе избран през 2014 г. с най-голям брой преференции за датчанин. Неговото послание за власт на народа от дясната Датска народна партия се основаваше на противопоставянето лице в лице и прочистването на европейската политика. Вместо това, Месершмид се превърна в повод за скандал, като злоупотреби с около 400 000 евро, пари на данъкоплатците, дадени му от ЕС. Други действия на Месершмид (включително използване на средства на ЕС за политически младежки летни лагери), също предизвикаха срив в политическите основи, свързани с неговата партия. Толкова за подобряване на отношенията между Парламента и електората.

Тереза ​​Май

Ако не друго, британският премиер ще може да каже, че е създала много допълнителна бюрокрация в ЕС през 2019 г., като същевременно увеличава общия брой на гласовете с поне 15 милиона. Всичко, което трябваше да направи, бе тотално да обърка преговорите за Брекзит. Тя успя не само да загуби гласуване в парламента по сделката с рекордните 230 гласа, но и с хеттрик по същата сделка, в резултат на което Брекзит се забави в най-добрия случай до 31 октомври. Британците сега са в ново разделение (и имаме предвид наистина разделение: те са избират членове от 12 различни партии). Участието на Великобритания означава, че много други страни от ЕС сега няма да получат обещаните им допълнителни места след Брекзит. Това ще постави 27 потенциални евродепутата от целия ЕС в очакване, дали Великобритания всъщност ще напусне, преди да могат да заемат мястото си в Парламента. И тогава остава един малък въпрос, дали да се откаже работа в парламентарните комисии на Великобритания и дали да се преразпределят всички работни места, ако и когато Великобритания най-накрая напусне. Благодаря, Тереза!

Ангела Меркел

Германският канцлер Ангела Меркел едва вдигна пръста си по време на подготовката за изборите. Смисълът на Европа да има кралица Ангела е, че тя трябваше да обедини феновете на европейския проект. Вместо това, Меркел без ентусиазъм одобри Манфред Вебер, най-слабият фаворит за председател на Европейската комисия, след което остави оперативната работа на своя неустоим фаворит и наследник, Анегрет Крамп-Каренбауер. Когато Меркел се намеси за една-единствена нощ в кампанията, тя беше в Хърватия, за да подкрепи управляващата партия ХДС в страната. Тя обедини тълпата с песни за ЕС като мирен проект, но също така и ходи по тънко въже: партийните фигури на ХДС по-рано се появиха на противоречиво събитие, подкрепено от твърди националисти, почит към онези, които загинаха по време на режима на усташите, марионетно правителство, симпатизиращо на нацистите, което управляваше Хърватия през Втората световна война. Не сваляй поглед от волана, Ангела!

Еманюел Макрон

Френският президент иска изборите през 2019 г. да бъдат битка за душата на Европа, изпълнени с неговите големи и красиви речи. Но вместо да порази евродракона Марин льо Пен и да препроектира европейския политически пейзаж, той се изправи пред унизително поражение у дома и няма време да активизира евросилите на континента. Макрон е една бъркотия, когато става въпрос за традициите на ЕС в изграждането на политика и институции стъпка по стъпка. Процесът за избор на кандидат за председател на Европейската комисия се нуждае от сериозна реформа, за да може той да даде на избирателите ясни лица и ясен изборен конкурс, чрез който да се разберат всички възможности. Но вместо да подобри този процес, Макрон прекара една година, опитвайки се да го унищожи. На европейците им липсва ентисуазъм по отношение на изборите повече от всякога, с голяма благодарност към един човек, който можеше да промени тази динамика.

Източник: News.bg