Изследователската група, ръководена от д-р Sjoerd van Wijk от Института за експериментално изследване на рака към университета Гьоте във Франкфурт още преди две години намери доказателства, сочещи, че лекарството против диария Лоперамид (по-познато у нас под търговското име Имодиум) може да се използва за предизвикване на клетъчна смърт в клетъчните линии на глиобластома.

Те са дешифрирали неговия механизъм на действие и по този начин отварят нови пътища за разработване на нови стратегии за лечение.

Когато клетките се смилат сами

При някои видове туморни клетки, приложението на Лоперамид води до реакция на стрес в ендоплазмения ретикулум – клетъчната органела, отговорна за ключовите стъпки в синтеза на протеини в организма. Стресът в ендоплазмения ретикулум предизвиква неговото разграждане, последвано от саморазрушаване на клетките.

Този механизъм е известен като автофагия-зависима клетъчна смърт. Обикновено автофагията регулира нормалните метаболитни процеси и разгражда и рециклира ценните части на повредени или излишни клетъчни компоненти, като по този начин осигурява оцеляването на клетката, например в случай на недостиг на хранителни вещества.

В някои туморни клетки обаче, активирането на автофагията унищожава толкова много клетъчен материал, че те вече не са в състояние да оцелеят.

„Нашите експерименти с клетъчни линии показват, че автофагията може да подпомогне лечението на глиобластомни мозъчни тумори“, казва Van Wijk.

Глиобластомът е много агресивен и летален вид рак при деца и възрастни, който не се влияе съществено от химиотерапията. Поради това спешно се търсят нови терапевтични подходи.

Изследователската група, ръководена от Van Wijk, вече е идентифицирала важен фактор, който свързва реакцията на стреса на ендоплазмения ретикулум с деградацията му (ретикулофагия): “Активиращият транскрипционен фактор” ATF4 се произвежда в увеличени количества, както при стрес на ендоплазмения ретикулум, така и под въздействието на Лоперамид. Той задейства разрушаването на мембраните на ендоплазмения ретикулум и по този начин го разрушава.

“И обратно, ако блокираме ATF4, много по-малко клетки в туморната клетъчна култура умират след добавяне на Лоперамид“, казва Van Wijk, описвайки резултатите от контрола.

В допълнение, изследователската група успя да открие отломки от ретикулума в третирани с Лоперамид клетки под електронен микроскоп.

“Разграждането, т.е. ретикулофагията, видимо допринася за смъртта на клетките на глиобластома”, казва Van Wijk.

Екипът също така показа, че Лоперамидът задейства само автофагията, но не и клетъчна смърт в други клетки, като ембрионални миши фибробласти.

„Обикновено Лоперамид, когато се приема като лек срещу диария, се свързва с определени места на свързване в червата и не се поема от червата и следователно е безвреден.”

Механизъм на действие, приложим и за други заболявания

Индуцираната от Лоперамид смърт на глиобластомни клетки може да помогне за разработването на нови терапевтични подходи за лечение на тази тежки форма на рак.

“Нашите открития обаче разкриват и нови вълнуващи възможности за лечение на други заболявания, при които разграждането на ендоплазмения ретикулум е нарушено, като неврологични разстройства или деменция, както и други видове тумори”, казва Van Wijk.

Необходими са обаче допълнителни проучвания, преди Лоперамидът действително да може да се използва за лечение на глиобластом или други заболявания.

В бъдещи проучвания трябва да се проучи, например как Лоперамид може да се транспортира в мозъка и да премине кръвно-мозъчната бариера. Наночастиците може да осигурят тази възможност.

Сега изследователският екип във Франкфурт иска да идентифицира други вещества, които предизвикват ретикулофагия и да проучи как ефектът на Лоперамид може да бъде усилен и по-добре разбран.

Източник: Право&Здраве