На 5 ти май с редовен полет от София за Париж във Франция на летище Шарл дьо Гол пристигат 73-ма българи, които ще работят в страната.

obyava za rabota vratsa

На летището обаче, те са задържани и изживяват истински кошмар…

Иво Милчев от село Голово, разказва за ужаса на френското летище, за отношението на българския консул и унижението…

Взеха ни мобилните телефони и парите, вкараха ни в нещо като арест, под конвой с много въоръжени с автомати полицаи, в килии, в които бяхме по 30-40 човека.

Ние не знаехме къде карат другите българи, не можехме да се свържем с тях…

С пристигането във Франция, на летището ни посрещнаха митничарите за проверка на документите. От 75 човека пуснаха само четирима и спряха да проверяват документите, като казаха, че нашите не са изрядни.

Групата беше от хора, които са наети от различни фирми. Попитахме какъв е проблемът с нашите документи, защото ние имаме постоянни адреси.

Дори сме регистрирани на борсата във Франция, което няма как да се случи, ако нямаме такива, а и сме си наели квартира за 10 години напред и всичко е на наше име.

Въпреки това те казаха, че документите ни не са редовни. Дойде човек от консулството, който също провери документите и каза, че щом договорът ни е от тази година, значи нямаме постоянен адрес.

След това ни накараха да подпишем някакви документи. Ние не разбирахме за какво са. Мислехме, че са такива, чрез които ни пускат и всичко в нашите документи е изрядно.

Но се оказа, че сме подписали друго. Нямаше преводач при нас. Не допуснаха нито адвоката, нито преводача. От консулството нямаше помощ.

Няколко жени отказаха да подпишат документите, а представителите на консулството им казаха, че и да не подпишат друг ще ги подпише.

Претарашиха ни като престъпници…

Взеха ни мобилните телефони и парите, вкараха ни в нещо като арест, под конвой с много полиция в килии, в които бяхме по 30-40 човека. Казаха ни да спазваме дистанция, но как в тези тесни килии?

Оставиха ни без храна и вода около 40 човека в стая 40 квадрата.

Беше тясно и задушно, съпругата ми се притесни, прилоша й.

Единствената помощ дошла от Българското консулство са маски и ръкавици.

Казаха ни, че сутринта в 4.00ч. трябва да ни качат в самолета за България. Аз казах, че ще имаме дело в 10.00ч. и те казаха да изчакаме до 9.00ч.

На другия ден дойде много полиция, направиха си нещо като коридор. Ние казахме, че не искаме да си тръгнем, но полицаите заявиха, че ако не се подчиним, ще ни принудят и ще ударят черен печат за влизане във Франция и в цяла Европа.

Консулът пък ни обясни, че ще ни глобят с 200 евро, заради това, че не искаме да тръгнем.  Част от полицаите сложиха ръкавици и започнаха да вдигат хората, за да тръгнат към самолета.

Просто нямаше как да се съпротивляваме, защото става опасно.

В разказ от първо лице за това, какво се е случило извън вратите на летището със Иво Милчев и останалите пет от неговата група “Зов нюз” разговаря с техния пряк ръководител Цветан Филипов, който е отговорник и координатор на персонала в  SOLDIVE-VERGERS DU SUD Франция и отговаря за всички екипи на фирмата, които наброяват около 450 човека.

“Ние сме сериозна фирма, със сериозен капитал и с нашите специалисти от “Човешки ресурси подготвихме всички необходими документи, според новите изисквания, за да сме сигурни, че тези хора няма да имат проблем при пристигането си във Франция.

Подготвихме документите им и насрочихме дата за тяхното пристигане – 5-ти май. Няколко дни преди да отпаднат част от правилата тук, видяхме, че в други конкурентни фирми вече работят българи, които явно са влезли без проблем в страната. Срещнах се с някои от тях, попитах ги дали са имали проблем на границата, но те казаха, че не са срещнали трудности.

Така тръгнахме към летището, за да посрещнем нашите шест работници и да ги закараме след това до квартирите им.

 Спазихме всички правила, бяхме предвидили и осигурили автомобили, за да  има възможност да са по двама в кола, бяхме се погрижили и за дезинфектанти.

Отидохме на летището и нашите работници казаха, че българската група от самолета е отделена от другите пътници и не ги допускат да излязат от летището. 

Опитахме се да говорим с граничните полицаи на място, но те отказаха да разговарят. 

Около 20 или 30 гранични полицаи бяха обградили нашата група. 

Това, което са им казали, е че не могат да влязат във Франция, защото не отговарят на  изискванията.

От наша страна предприехме действия, свързахме се с гранична полиция, с управлението на летището.

 Започнаха да ни искат всички документи, макар че нашите работници вече им бяха представили същите. 

Ние започнахме да ги изпращаме наново. 

Дори се наложи да обиколим собствениците на къщите, които бяхме наели за тези хора и те трябваше да напишат на ръка клетвени декларации, които да подпишат.

Оттук натам се започна една игра на пинг-понг с администрацията – питайте този, питайте онзи, времето напредна и ние се принудихме да наемем адвокат.

Междувременно с мен се свърза наша бивша служителка, която в момента е репортер в БНТ. След като беше публикувана историята прибраха телефоните на хората, за които отговаряхме и изгубихме връзка с тях.

Това, което бяхме разбрали от тях до този момент, е че са имали един преводач по телефона за 73-ма човека, той е трябвало да преведе документи, които са им били дадени за подпис. 

Сънародниците ни не са разбрали нито дума от документите. Това, което са разбрали от преводача обаче е, че се подписват, че ще останат няколко дни под карантина в квартирите си или че имат квартира.

 Те всъщност са подписали документ забрана за достъп до територията на Франция и че са заплаха за националната сигурност и здравната система на страната.

Адвокатът също е отишъл на летището, там е пристигнал и българският консул.

Не е ясно консулът какво е говорил с българите, но те са се принудили да останат да нощуват в летището, без лични телефони и лични вещи…

В 9.00 ч.  В четвъртък нашият адвокат се свърза с мен и каза, че нещо се случва на летището и че са му се обадили, че специални части на Франция са се насочили натам. После стана ясно, че организират безплатен полет за връщането на българската група.

Адвокатът ни каза да предадем на нашите работници да не се качват на този полет, защото обжалва тяхното връщане и делото е насрочено между 10.00ч. и 10.30ч. 

Делото беше за обжалване на отказа на достъп  на тези 6 души до Франция.

Успяхме да предадем на нашите служители, каквото и да става да не се качват на самолета за България, защото делото предстоеше буквално след час и трябваше съдът да излезе със становище дали има право те да бъдат депортирани или не. 

На консула ни българите са казали, че не искат да се качат на самолета. 

Тогава са започнали заплахи към тях, че ще имат големи глоби, които няма да могат да изплатят и съдебни дела, ако не се качат на полета.

В същия ден са им върнали телефоните. Така е могло да съобщят, че на летището са дошли и силите, които се занимават с безредици и не са им дали възможност да говорят и да кажат мотивите си. 

Хората са казали, че са качени на сила на борда на самолета, конвоирани от униформени. 

В момента, в който излита самолетът върви делото за обжалването. На съдията е било предадено, че българите вече не са на територията на Франция. Така се оказало, че вече няма и мотив да се води дело, защото българите не са на територията на страната. 

Четирима от работниците, преживели целия ужас и “внимателно” отношение от страна на българското консулство са от Крумовградско село, а другите двама от Тетевенския край. 

“Ситуацията е много неприятна и за нас, защото губим обучени работници.

Неприятна е и за самите хора, защото те са отрудени и идват тук не на екскурзия, а за да изкарат поминъка си.”, завършва своя разказ Цветан Филипов.

Остава въпросът, кой е виновен за кошмара на българите на Шарл дьо Гол и дали наистина българското посолство в Париж с бездействието или действията си е оказало натиск срещу собствените си граждани?

Прибраните българи са поставени под 14-дневна карантина. За тях този месец е месец на дългове. Някои са теглили бързи кредити, за да могат да си купят билет и да заминат да работят. Един от мъжете  продал единственото ценно нещо – коня си, за да замине за Франция и да работи…