В Асеновград е преминало част от детството на покойния патриарх Неофит. Негово Светейшество се ражда в скромно семейство на силно вярващи хора. Светското му име е Симеон Димитров. Още когато бил 10-годишен, родителите му се местят в Асеновград, откъдето е родом баща му и остават да живеят няколко години – в църквата „Свети Атанасий“.
“Баща му е бил железничар – помощник-машинист на локомотив, но тогава са вършели и по-обща работа. Например помагали са в смяната на релси, на траверси, по-тежки неща дори. Денонощно са пътували из страната и семейството не се е задържало дълго време на едно място”, сподели художникът-богослов Теодор Пеев.
Майката е работила в пансиона за сираци в Асеновград, където за кратко са били настанени патриархът и неговият брат, разказва още теологът.
“Била чистачка в дома за сираци, в детския дом в Асеновград. В града се говори, че поради бедност на семейството, известно време са живеели в дома понеже там е пълен пансион – храна, спане, абсолютно всичко. И така е успяло църковното настоятелство на Асеновград да подпомогне семейството. След това са им помогнали за приемане в Семинарията в Черепиш, която завършват и двамата братя”, посочи той.
Тъй като средствата на фамилията не достигали, майката била принудена да работи като клисарка в храма, в която семейното било приютено. По пътя на църковното служение Неофит поел по настояване на майка му, която била силно вярваща. Тя е била хористка в църквата и запалила по пеенето и двамата братя. По нейно настояване те завършили Софийската духовна семинария.
“Майка им ги е водила постоянно с нея на служби, на литургия, на празнични служения. Те почти са израснали в църквата. Бащата е държал те да учат в железничарско училище, за да продължат занаята му като постоянно казвал, че това е държавна работа и нямало проблем, там щели да бъдат добре платени”, сподели Пеев.
Теодор е студент на патриарх Неофит. Спомня си първата среща с него преди 47 години, когато бил кандидат-студент в Духовната академия, а негов изпитващ се оказал йеромонах Неофит.
“Отидох пред аута и чакам ред вляза, но обаче вътре чувам, че се свири на пиано, Шопен, перфектно изпълнение. Аз стоя отвън е не знам какво става вътре и изведнъж вратата се отвори с гръм и трясък и пред мен се показа един двуметров човек с Ботев профил, сини очи, с черно расо – беше отец Неофит. Попита ме за какво съм. Казах, че за изпита кандидатствам. Аз сам си изсвирих това, което бях подготвил, изпях си песента. Той остана много доволен. Каза “предполагам, че ще ви приемат” и ме покани в хора на Духовната академия”, разказа той.
За него патриарх Неофит остава истински пример за разум, търпение и смирение. “Той беше стожерът на нашата църква. Преживя най-тежките години – включително и разкола, се ползваше с голямо доверие, с голям авторитет сред църковните дейци и служители”, каза още Пеев.
И предлага Асеновград да засвидетелства почита си към патриарх Неофит, като бъде провъзгласен посмъртно за почетен гражданин.
