Българите харчат двойно повече за здраве, отколкото за храна

Българите плащат за здраве по 7 различни „пътеки“ – веднъж чрез данъци към държавата, втори път през местни данъци, чрез здравноосигурителни вноски, с официални доплащания за лекарства и медицински изделия, регламентираните доплащания за дейност и избор на екип, през доброволно здравно осигуряване и разбира се, с плащания „под масата”, съобщи Аркади Шарков, макроикономист, експерт по здравна икономика.

Така, по данни на Евростат за 2018 година годишно домакинствата у нас, под формата на доплащане  за лекарства, са похарчили 1,205 млрд евро, за болнична помощ – 160 млн. евро, за извънболнична – 257 млн. евро. Като тежест, най-голям процент доплащания има при лекарствата – 68%. Доплащането за болнична помощ е 9%, а за извънболнична – 15%.

Бърз анализ на ситуацията показва, че 80% от разходите за здравеопазване у нас отиват за болнично лечение и лекарства.

Тежки регулаторни процеси са другата висока цена, която плащаме за здравеопазване, стана ясно още от дискусията в първи панел на събитието. Новите лекарства все повече атакуват не само симптомите, но и причините за заболявания, причиняващи тежки увреждания. Ефектите са безспорни, защото така те спасяват и удължават живота на пациентите, подобряват качеството на живот, предотвратяват болнично лечение и скъпи интервенции. Новите терапии обаче идват у нас бавно и трудно заради сложния процес на регулаторни одобрения, сподели Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).

А предложените през тази година нови етапи в процедурите за одобрение ще доведат до още по-голямо забавяне, предупреди той. Новите регулации се превръщат в затворена врата за иновативните лекарствени терапии. Така например от 150 нови терапии, разрешени от Европейската медицинска агенция, достъпни в България са само 40, посочи той.

Източник: “Мениджър”