Урсула фон дер Лайен, избраният председател на Европейската комисия, обеща да управлява една „геополитическа комисия“ през следващите пет години. Неотдавнашно проучване на Европейския съвет за външни отношения, международният мозъчен тръст, показва, че това искат и европейците, но визията на Фон дер Лайен за глобалната роля на Европейския съюз не е непременно съобразена с тяхната, пише Леонид Бершидски за Bloomberg.
Описанието на Фон дер Лайен за нейната мисия се основава на идеята на нейния предшественик Жан-Клод Юнкер за „политическа комисия“, която представлява демократичната воля на европейските граждани, а не политическите предпочитания на неизбран пряко технократски елит в Брюксел. Избраният председател не може да даде същото обещание: тя получи назначението си в резултат на задкулисни сделки между националните лидери, а не след някакъв демократичен процес. Вместо това тя предлага да ръководи политическия и регулаторен орган на Европейския съюз като единен фронт, който Европа представя пред света.
„Този екип“, заяви тя при представянето на назначените за членове на Комисията, „ще оформи Европейския път: ще предприемем смели действия срещу изменението на климата, ще изградим партньорството си със САЩ, ще определим отношенията си с по-самоутвърждаващия се Китай и ще бъдем надежден съсед, например за Африка.”
Целта да се определи ролята на ЕС в света е в съответствие с това, което европейците искат от блока. Тази година съветът за външни отношения възложи на YouGov, организацията за проучване на общественото мнение, да анкетира повече от 60 000 души в целия ЕС, като откри „широка обществена подкрепа за идеята ЕС да стане последователен глобален актьор“, според старши сътрудника на съвета Сузи Денисън. Но проучването разкри и „нарастващо различие между обществеността и външнополитическата общност по няколко ключови въпроса – от търговията и трансатлантическите отношения до разширяването на ЕС.“
Както се вижда от забележката на Фон дер Лайен, тя поддържа традиционното мнение, че САЩ са съюзник на Европа и че нарастващото отстояване на Китай е тревога, ако не и заплаха. Но проучването на Съвета по външни отношения показва, че доминиращата гледна точка сред избирателите в Европа е, че и САЩ, и Китай са геополитически конкуренти на ЕС. Ако ЕС се разпадне утре, показва проучването, най-голямата загуба за хората в повечето държави членки би била способността му да действа като континентална сила в противоборството със САЩ, Китай и Русия.
Може би най-изненадващото разкритие, като се има предвид, че всички освен пет държави от ЕС също са членове на НАТО, е, че Европа не би подкрепила задължително САЩ в подобно съревнование. Явното предпочитание е към неутралитет, дори в страни като Полша, където САЩ са популярни.
Европейците обаче очевидно са по-проамерикански настроени, отколкото прокитайски или проруски. Мнозинства съществуват почти навсякъде за продължаване на икономическите санкции срещу Русия. Във всяка държава от ЕС, в която бе проведено проучването, избирателите също смятат, че ЕС, националното правителство или и двете трябва да направят повече, за да защитят местните икономическите интереси спрямо Китай. Но желанието за неутрален статут показва, че изолационистките инстинкти на президента Доналд Тръмп може да бъдат защитени и че НАТО не е непременно правилната рамка, в която САЩ трябва да основават отношенията си с Европа.
За Фон дер Лайен, от друга страна, това означава, че има повече обществена подкрепа, отколкото обикновено се предполага, за по-голямо сътрудничество в областта на отбраната и сигурността в рамките на ЕС. При Юнкер подобни проекти трудно виждаха бял свят и новата структура на Комисията изглежда не им придава по-голямо значение. Комисията на Фон дер Лайен дори няма отделен ресор за сигурност (британският комисар Джулиан Кинг отговаряше за него в състава на отиващата си Комисия).
Проучването показва, че във всяка страна, с изключение на Франция, мнозинството смята, че националното правителство би се справило по-добре в отстояването на националния икономически интерес от ЕС. Във Франция преобладаващият отговор е, че „и двете“ биха се справили най-добре. Това би трябвало да е обезпокоителен сигнал за Фон дер Лайен, но в нейната Комисия търговският ресор не увеличи значението си в сравнение с Комисията Юнкер. Ако новият председател мислеше геополитически, вероятно би имало смисъл да назначи поне заместник-председател на Комисията с такъв ресор, който да представлява Европа в епоха на търговски войни и упадък на Световната търговска организация.
Фон дер Лайен изглежда се справя по-добре в други аспекти от геополитическата програма на ЕС. Например, мнозинството в целия ЕС смята изменението на климата за голямо предизвикателство и тя придвижи въпроса до челото на дневния си ред, като го възложи на един от тримата си заместник-председатели, Франс Тимерманс.
Назначаването на представителя на Унгария Ласло Трокани като отговорник за разширяването на ЕС също има смисъл. Мнозинството в по-заможните страни на ЕС, включително Германия, Австрия, Франция и Холандия, е против приемането на Сърбия или други нови държави от Западните Балкани за членове през следващите 10 години, но разширяването е много по-популярно на юг и на изток. 55% от унгарците смятат, че всички или някои държави от Западните Балкани трябва да се присъединят през следващото десетилетие.
Като цяло обаче председателят на една наистина геополитическа комисия би направил по-ясно, отколкото Фон дер Лайен го прави, че ЕС се стреми към вида стратегически суверенитет, който други големи играчи, като САЩ, Китай и Русия, все повече отстояват, без да се съобразяват с интересите на другите. „Новото ръководство на институциите на ЕС сега трябва да вземе смели решения и да приеме – както го правят гласоподавателите – че светът се е променил“, пише Денисън.
Подчертаването на това приемане и отстояването на висок глас и по-ефективно на различните интереси на Европа може в дългосрочен план да направи по-силния и по-федералистки ЕС по-приемлив за избирателите. В следващите пет години зависи от Фон дер Лайен да спечели това допълнително доверие – или да профука шанса да го направи.
