Учените по никакъв начин вече столетия не могат да обяснят няколко тайнствени истории, които и днес вълнуват човечеството.
В продължение на много векове хората се сблъскват с тайнствени събития, които дори изглеждат мистични, но са факти от историята, които още не са разгадани. За някои от тях учените излизат с предположения с различна степен на убедителност, но какво точно се е случило поне в 5 от случаите, вероятно никога няма да разберем.
Танцувалната чума от 1518 година
Танцувалната чума, наричана още Танцуваща епидемия или мания избухва в Страсбург през настоящия месец юли в далечната1518 година. Тогава града и цялата област Елзас се намира в чертите на Свещената Римска империя. Първо жена, наричана от местните хора г-жа Трофеа започнала да танцува по улицата. За период от седмица към странното й поведение се присъединили още 34 души, а в рамките на месец танцьорите, предимно жени, станали около 400. По неизвестни и до днес причини те продължавали въпреки, че пред очите на всички някои от тях умирали от сърдечен удар, инсулт или изтощение. Според данните на местен историк така от живота си отивали средно по 15 души на ден. Въпреки усилията на учените и десетките предположения, човечеството до ден днешен не знае какво карало хората да танцуват до смърт. В наши дни в Страсбург обаче организират изложба, музейна експозиция и техно денс парти, с което да отбележат мистичното събитие от историята на града си.
Гробницата на Клеопатра и Марк Антоний
И след повече от 2000 години човечеството не знае къде е гробницата на Клеопатра и Марк Антоний. Известно е само, че император Октавиан наредил да погребат Клеопатра до Антоний. Много пъти различни археолози от различни държави са казвали, че са съвсем близо до разгадаване на тази тайна, но и до днес гробницата не е намерена. Последното съобщение по темата дори е от началото на 2019 година. “Да, действително е възможно да сме открили дълго търсената гробница на Клеопатра и Марк Антоний. Мястото, където работихме, се намира на около 30 км от Александрия и именно за него предполагахме, че е свързано с тези исторически личности”, твърди египетският археолог Захи Хауас, цитиран от Mirror.
Тайнственият облак, който се появява всеки следобед
В продължение на много години от септември до март всеки късен следобед над австралийския остров Тиви се появява загадъчен буреносен облак. Учените дори му дали името на пилот от Втората световна война. Казва се Хектор и е обект на многогодишни проучвания, които до сега нямат успех. И до сега не е ясно защо и как толкова точно закономерно облакът се появява с такова изрядно постоянство.
Внезапно опустялото село
Това не е история за миграция на населението или пък сюжет от пиеса на абсурда. Някъде в Канада наистина има такова малко село, в което живеели инуити т.е. коренно местно население, препитаващо се с обработка и продажба на животински кожи.
Има конкретна информация, че хората са били посещавани периодично от ловци и пътешественици. В 1930 година обаче цялото село опустяло. Пътешественикът Джо Лабел тръгнал към езерото Аникуни. Знаел, че наблизо има село с около 2000 души и се насочил към него, защото знаел, че хората са гостоприемни и ще му дадат подслон. Когато стигнал там установил, че хората ги няма въпреки, че там все още се виждали оръжия и храна, а камината в един от домовете била топла. След няколко часа безцелни опити да намери жителите и да разбере, какво се е случило пътешественикът пратил телеграма от местния пощенски клон. Канадската кралска полиция веднага започнала разследване, което така и не установило какво се е случило. Открили само, че в една от ямите лежали телата на седем кучета. Попаднали и на друг, наистина зловещ феномен — местните гробища били осквернени. Всички трупове били изкопани и вдигнати. Така станало ясно, че са изчезнали не само живите, но и мъртвите.
Дъжд от месо
На 3 март 1876г. в малкия град Олимпия Спрингс, Кентъки, САЩ завалял дъжд от… месо. Очевидецът мисис Крауч съобщила за него. След обстойни изследвания било установено, че месото, всъщност, било белодробна тъкан от кон. Учените предположили, че може това да е повърната от птици в полет храна, но това в никакъв случай не могло да обясни количествата, които се изсипали от небето.
А историите за странни валежи са твърде много
Ненапразно на английски българският фразеологизъм “вали като из ведро” се превежда като “raining cats and dogs”? И докато никой не е открил произхода на този израз, историците са категорични, че със сигурност никога не са се сипали котки и кучета от небето. Обаче що се отнася до падане на други странни предмети и животни от небето, нещата стоят по съвсем различен начин.
Още от библейските времена са докладвани случаи, в които странни неща падат от небето. Някои от тях са се случили повече от веднъж и са резултат от природни фактори. Други са били инцидентни и е по-малко вероятно да се повторят. И все пак, са повече от необясними.
Сурово месо
Парчета месо са падали от небето и над Вирджиния през 2016, едно от които пада на главата на дете по време на урок по езда. Експертите смятали, че виновникът за това е гларус, но впоследствие се оказва мишелов, който ловувал зайци. Той бил отговорен за изпускането на месо по време на полеттите си. Така това (почти) невинно негово действие записва в историята събитие, познато по тези ширини като “Валежа от месо в Кентъки”.
Риба
Огромни количества дребна риба често стават жертва на водните изпарения и се понасят към небето с лекота, след което се сипят обратно към земята на цели купове. Точно това се случило и в отдалечения австралийски град Лаяману през 2010, когато жителите били шокирани от случилия се рибовалеж.
Кръв
Зловещо, или поне така изглеждало. Това се е случвало най-скоро в Индия. В статия на Examiner, която анализира случаите на “червен дъжд” през последните две десетилетия, експерти обясняват, че “мистериозният червен цвят на дъжда е причинен от неидентифицирана форма на живот, която няма ДНК“, потвърждавайки, че според тях това е бил “кървав дъжд”.
Жаби
Подобно на рибите, жабите са лесна мишена за възходящия въздушен поток, причинен от изпарение. Те могат да бъдат понесени на километри височина. В инцидент, случил се през 2009, дъжд от попови лъжички нанесъл огромни щети в град в централна Япония.
Акули
През 2012 г., акула паднала от небето по средата на голф игрище в южна Калифорния по време на урок. Един от инструкторите я върнал обратно в океана, където тя отплавала успешно. Свидетели твърдят, че акулата имала прободни рани и било констатирано, че най-вероятната причина е огромна птица да е понесла акулата във въздуха. Вероятно птицата е успяла да прелети до сушата, захапала акулата, докато тя не се раздвижила и не се освободила, след което паднала на сушата.
Червеи
Изпарението на водата в атмосферата се смята за причината повече от 120 червея да паднат под формата на валеж от небето върху група ученици по време на урок по физкултура.
Топки за голф
Голяма част от метеоролозите сравняват големите ледени късове на градушката с орехи или топки за голф. Сейнт Питърсбърг Таймз обаче разказва история за истински валеж от “много, много топки за голф”, сипещи се от небето над града Пунта Горда на крайбрежието на залива на Флорида през 1969 г. Обилните валежи по време на курсове по голф били пренебрегвани преди този случай и не били смятани за нещо опасно. Докато не заваляли топки за голф от небето.
Пари
Германка имала необичайната възможност да събере значителна сума пари, които се сипели от небето над нея, докато тя шофирала. Коментарите след случилото се били, че тя е проявила невероятна комбинация от честност и глупост, когато по-късно ги върнала на полицията.
Паяци
Те не могат да летят. Но ако дадат всичко от себе си, могат да си оплетат подобаващ парашут. Пред 2007, група паяци (или може би е по-редно да ги наречем ято) навалели над група катерачи в Аржентина.
Кал
Човек на име Дж. Мур от Ийстън, Пенсилвания писал до редакцията на Science Magazine, за да обясни, че е бил свидетел на “кален дъжд”, предизвикан от пясъчна буря в комбинация с дъжд на 12 април 1902 г. Това се повторило и в Нова Зеландия според телеграма от 14 ноември същата година. “Дъждът, който дойде вчера следобед от юг, беше валеж от червена глина по целия път от Хенли до Уайола.”