Освобождението на Враца е свързано с един познат на всички популярен символ, възприеман от врачани като даденост.
Това е конникът на Хижата или така нареченият „Вестител на свободата”, който се издига на хълма „Калето” над града ни.
Според популярната и позната на всички история, след като руските войски освобождават Враца, един конник се изкачва на близкия хълм и с тръбен зов оповестява, че врачани вече са свободни.
Според историческите данни и документи обаче не съществува пряко доказателство, че това се е случило в действителност. Никой до този момент не е успял да открие свидетелства на живите съвременници на това събитие, че в действителност такъв конник е съществувал.
В Държавния архив във Враца има копие от автобиографията със спомените на учителя Христо Никифоров Даскалов от Трявна.
Той е описал целия си живот във Враца от 1873 до 1880 година в огромната си автобиография, състояща се от 260 страници.
Негови са всички данни и свидетелски показания, които се цитират и в историята на Враца на Димитър Йоцов, и в академичната история на града ни, както и в други исторически съчинения, посветени на Освобождението на България, и частност Враца, от турското робство.
Колкото и да са епизодични данните за сраженията и цялата история, свързана с това събитие, в тях няма и една дума, че е съществувал такъв тръбач, който се е качил на хълма „Калето“ и е свирил. Данни няма и в църковната преписка в храма „Свети Дванадесет апостоли”, която също се цитира навсякъде, стане ли въпрос за освобождението на Враца.
Този документ завършва с тържествената констатация – „Така се освободихме от агарянското иго, което продължи петстотин години и повише”, но за конник не става дума.
Изведнъж самоличността на Вестителя се оказва едно изследователско предизвикателство и една истинска загадка.
Този конник наистина ли е символ в прекия смисъл на тази дума, символ на нещо, което толкова много са желали, толкова много са чакали нашите деди, че се е материализирало в очите на освободените тогава врачани под формата на този рицар на бял кон.
Съмнения, че конникът в действителност е съществувал изникват от някои съчинения, описващи тайнствения воин. Неговият образ се появява, когато се чествала 50-годишнината от Освобождението в юбилейния вестник „Читалищно дело”.
Там пише и даже с такава категоричност се споменава, че той стои горе на Калето, че човек би си помислил, че паметникът е построен още 1927 година.
Друго съмнение е, че във вестник „Читалищно дело” се споменава и името на Вестителя – Петлак, но в поемата, посветена на неговата личност на Орлин Василев доста по-късно където се казва :
„Как ние не знаем твоето име – Гришка ли си , Ванка ли си…? Във всички истории дотогава се пише, че се е казвал Петлак и така загадката продължава да се задълбочава, за да се стигне до най-любопитния въпрос: наистина ли Вестителят на Враца, конникът на Враца е един материализиран символ на Освобождението, които просто е измислен от врачани – първата градска легенда, може би? Въпросът стои отворен. Отделно около Вестителя има и друга мистерия.
Във фонда на Българска фотография, институцията, която е била монополист в областта на фотографията, където са негативите и контактните копия на всички филми, които документират обществено политическия и културен живот в целия врачански окръг от 1944 до 1989 година има заснет готовия построен паметник още 1957 година.
Така излиза, че всъщност той се е извисявал на Калето четири години преди официалното му откриване през 1961 година. Така че това задълбочава загадките и неясните обстоятелства около символа на Враца.
Тази мистерия, която го обгръща горе на хълма над Враца, започва още с неговото появяване. Истината се губи някъде в преданията на врачани и продължава да стои до днес. Така че това е една истинска и много приятна историческа задача за изследване от всеки, който иска да разбере каква е историята на тайнствения воин над града ни.
