Д-р. Георги Езекиев

“Човек се учи от грешките, а не от успехите си. Успехите ти дават самочувствие, а грешките те свалят на земята и те учат. “

Д-р Георги Езекиев е роден през 1962 г. в гр. Вършец. Завършва средното си образование с отличие в СУ „Христо Ботев“ – Враца.

Професионалният му път в медицината е изцяло свързан с хирургията и онкологията. Завършва „медицина“ в Медицински университет- Плевен през 1988 г. и в последствие придобива специалност „Обща хирургия“ (1996г.) и „Онкология“ (2002г.)  Специализира лапароскопска, колоректална и чернодробна хирургия в най-реномираните хирургични клиники в Италия, Франция, Австрия и Германия.

От 1989 година работи в КОЦ -Враца, а от 2005 година е началник на отделението по онкохирургия към КОЦ – Враца.  От началото на кариерата си на лекар до днес е направил над 40 000 операции, като негово дело е една от първите сингъл порт лапароскопски операции в България, извършена в „КОЦ – Враца“ ЕООД.

Лекар, предприемач и общественик, д-р Езекиев организира и участва в множество благотворителни инициативи през годините.

С активното му участие и подкрепа са осъществени редица инициативи, свързани с образованието и професионалната квалификация на младите.

В лично качество той е предоставил десетки стипендии на млади врачани в различни области.

В качеството си на ръководител и член на управителни органи на НПО и обществени организации е бил инициатор и проводник за финансовото обезпечаване на мерки за развитието на региона.

Подкрепя и активно участва в проекти, свързани с популяризирането на спорта в Северозападна България.

Д-р Езекиев е ментор и учител на много млади лекари от Северозапада.

През 2022 г. Общински съвет – Враца му присъди званието „почетен гражданин“ за принос в медицината.

Д-р Езекиев, през годините сте дал много на град Враца, помогнал сте на хиляди хора, как избрахте да посветите живота си на една от най- благородните професии?

Гледах “Завръщане от Рим”, видях атмосфера, която не бях виждал и чувал, защото аз съм със скромен произход, знаете че съм от Горно Озирово. Отрасъл съм там и макар да съм имал много умни предци, никога не бях виждал атмосферата, която видях в този филм. Едни умни хора, които са отдадени на една прекрасна професия. Тогава бях в шести клас и от тогава досега никога не съм си променял мечтите в живота, защото това беше една мечта, която реализирах.

Трудни ли бяха първите стъпки?

Всичко е трудно, всяко едно нещо, което човек започва да учи е трудно, но когато го правиш с обич и когато очакваш да разцъфти всичко онова, което носиш в душата си като мечта, трудностите не са проблем. 

Работих три години нощно време като санитар, за да съм по-близо до операционната. След това оперирах още преди да съм взел специалност, но такова беше времето и имаше страшно много работа, а нямаше кой да работи. Това време беше много полезно за амбициозните млади хирурзи. 

Кои бяха Вашите учители?

Първият човек, който и до ден днешен страшно много ми е повлиял не само като лекар, а и като човек е доц. Венци Росманов, който е един от основните и най-важни хора в живота ми вече повече от 30 години.

Винаги сме заедно и имаме късмета да общуваме непрекъснато.

Д-р Ивайло Вълев, който беше един изключителен лекар и който всъщност е основният човек, от който съм се учил.

Д-р Валтер Димитров, който ми беше кумир и с който имах късмета да работя. Впечатляващи бяха смелостта му и медицинската му логика. След време той дойде в моето отделение и отново работихме заедно.

Колегите от  Националния онкологичен център също много са ми помагали.

Имам над 15 специализации в Западна Европа. Моят кумир в хирургията, моят невероятен учител проф. Амброзиано,  с който и до ден днешен имаме кореспонденция, проф. Хабиб в Лондон. Няма да изреждам всички, но това което ги обединява е този космически интелект, който имат и тяхната невероятна скромност.

Имах късмета учителите ми да ме учат, че първо се гледа човекът, който очаква от теб да му помогнеш да оздравее, а след това се мисли за всичко останало. Пациентът е в центъра на твоята вселена, на твоя живот. Това е най-важното нещо. 

Не е важно колко пари и в коя клинична пътека ще го впишеш и да вземеш комисионна от консумативите. 

Тъжно е, че грозотията ни завладя, а здравеопазването се превърна в бакалия. Сякаш не само в медицината, а целият живот е подчинен на печалбарството и романтиката на професията я няма. Имаше един невероятен филм “Хирурзи” и там ставаше въпрос за това как рискуваш собственото си благополучие и кариера в името на това да дадеш шанс на някого.

Вашето отделение е едно от най-добрите отделения в България в онкологията – не само като база, а и като отношение към пациентите. Как успяхте да постигнете това и да съберете толкова добър екип?

В болниците трябва да работят само добри хора. Никога не се правят компромиси с дисциплината. В болницата има субординатура, както има в армията, всеки трябва да си знае мястото и всички трябва да работят като важни части от един механизъм.

Помогнал сте на много млади хора да се образоват

Имаше момент, когато изкарвах много пари. Тогава си казах, че тези пари ми ги е дал Господ, за да ги споделям с тези, които имат нужда от тях и така се създадоха тези програми в сферите “медицина” и “хуманитарни науки”,защото знам, че България има нужда от такива хора. Всички деца, които са имали нужда и на които съм могъл да помогна, съм помагал. Така ще бъде и занапред, макар че вече нямам тези възможности, благодарение на политическата ситуация и на една организирана престъпна група- политическа партия, която ме лиши от тези възможности. 

Какъв характер трябва да има човек , за да устои на всичко това и да продължи да бъде перфектен в работата си и да не отблъсква ръка, която му е поискала помощ?

Когато си честен и почтен, когато не си крадец никой не може да те изплаши по никакъв начин. Радвам се, че децата ми са такива, че имам подкрепата на цялото ми семейство. В такива моменти това е най – важното. Семейството ми, близките ми хора да кажат: “Прав си, ще се бориш”. 

Получихте наградата на Враца, като признание на вашия труд и помощ към хората. 

Цяло чудо за мен беше, че в този Общински съвет се прие моята номинация, имайки предвид критичното ми отношение към състава на общинските съвети през годините. 

Важно ли е човек да бъде обществено активен?

Винаги съм бил обществено активен човек и смятам, че всеки умен човек трябва да бъде част от обществените процеси. За да стане ясен размерът на деградацията на политическата класа, е достатъчно само да се гледа заседание на парламента. Аз съм ужасен от тези хора!  Това което се случва в България е ужасно, а всички политически партии в България деградират по един и същи начин. Гонят с времето всички умни и почтени хора и ги заменят с апаратчици, а тези които са били секретарки в един момент стават началници. 

Мечтаете ли?

Мечтая си за това нещата да се оправят, да има повече хора като моите приятели, които са нещото, заради което си заслужава да се живее. Животът е шарен и красив и се надявам да става още по-красив , особено за децата ни. Защото от 40 години поколенията на едни и същи родове тероризират този народ, а ние така и не се събрахме да ги пометем. 

Човек се учи от грешките, а не от успехите си. Успехите ти дават самочувствие, а грешките те свалят на земята и те научават. Защото всеки един неуспех го запомняш задълго и той остава завинаги в най-важните папки в мозъка ти.