На Трети март „Зов нюз” ще припомни за българския вариант на Статуята на свободата. Нещо повече, паметникът по нестандартен начин побратимява Севлиево, Русе, Оряхово и …видинското село Иново / по онова време Смърдан/.
Близо век нашенската Статуя на свободата се извисява в центъра на тези селища и е дело на флорентинския майстор на длетото Арнолдо Дзоки.
Проектът е на сънародника му Отто Хорейши. Това е същият скулптор, който извайва през 1907 г. паметника на Цар Освободител, който и до днес е позициониран пред сградата на българския Парламент.
Севлиево, Русе, Оряхово и…един известен скулптор от стара Европа? Дзоки е роден през 1862 год. и е потомък на скулптор и художничка.
За историята на България той научава много от емигранта скулптор Асен Пейков, чието дело е монументът на Леонардо да Винчи на летището в Рим. Един откупен от австрийския император проект за фонтан довежда флорентинеца през 1892 г. в София.
Фонтанът на богинята Деметра пък е сватбеният подарък на императора за българския княз Фердинанд. Докато Дзоки извайва фонтана в кабинета на тогавашния министър-председател Стефан Стамболов, се трупат писма от градове и села с искания да им бъде позволено да набират средства за въздигане на паметници на загинали за Освобождението на България руски, румънски и финландски воини. Сред тях са и тези на Оряхово, Русе и Севлиево.
Първата Статуя на свободата извисява ръст в центъра на Севлиево
и е открита на 8 септември 1894 г. Парите за извайването й са били събрани от опълченско дружество „Лев” и местните чорбаджии. Монтираната върху 12- метров постамент женска фигура е трябвало да напомня за загубилите живото си руси и опълченци в боевете при Шипка, Шейново и Стара Загора.
Втората Статуя на свободата е открита през 1903 г. в Оряхово.
Шест месеца след Санстефанския договор бедното население в крайдунавския град започва да набира средства за паметник в прослава на убитите румънски воини.
Помагат и хората от цялата околия /кааза/, но парите пак не стигат и тогава със своя лепта се включва румънското правителство. Монументът първоначално е въздигнат на едно от местата с най-драматични сражения.
Върху високата мраморна колона е монтирана бронзова фигура на жена с ризница и корона на главата, която е стъпила върху дулото на оръжие.
По време на Междусъюзническата война /1913 г./ статуята е била демонтирана и заровена близо до плаца на тогавашното военно поделение.
Открита е случайно през 50-те години и след дълга реставрация отново е монтирана, но този път върху преместен в центъра на града постамент.
За статуята в Оряхово се знае, че е изработена от около 1,5 тона бронз от трофейни турски оръдия. След 3 неуспешни опита за отливка на статуята в Румъния , женската фигура последно е изработена във Виена. Тази фигура оряховчани навремето наричали „Румънската кралица”, а днес- просто „Кралицата”.
Досущ като Статуята на свободата в Оряхово през 1900 г. е извисявала и в центъра на видинското село Смърдан,
но тя е унищожена при окупирането на български земи от румънци. За нея оскъдно разказва само снимков материал в Държавен архив-Видин.
Статуята в Русе е сред най-популярните творби на флорентинеца.
Тя е открита на 11 август 1909 г. Пари за нея са събирани от поборническо-опълченското дружество в цяла Добруджа.
Постаментът й е близо 18-метра гранитен блок от Австрия, а върху него са монтирани 4 изработени във Виена възпоменателни плочи-едната изобразяваща сражение на четата на хаджи Димитър, втората – на четата на Стефан Караджа, третата- на връчването на Самарското знаме и последната – отбраната на в.Шипка.
Статуята на свободата върху русенския монумент е най-внушителна. Година след откриването на паметника, на Трети март и именно в Русе италианският скулптор Арнолдо Дзоки се запознава с Райна Княгина.
