„Предложенията за минимална пенсия, за минимална заплата и за увеличени социални плащания през 2022 г. са намерения за по-голяма социална щедрост на бюджета през следващата година.“
Това заяви пред „Зов нюз“ икономистът Румен Гълъбинов.
„Но когато се предлагат такива неща е добре да се аргументират дали има съответните източници за финансирането им. Защото, за да се даде трябва отнякъде да се вземе и държавата да преразпредели.
А това е въпрос с повишена трудност, защото има декларирано намерение данъците да не се увеличават, даже напротив – да се намаляват.
Например ДДС да се намалява за храни и лекарства, както и да се въведе в подоходния данък необлагаем минимум.
При това положение трябва да се разчита на бърза възстановяемост на икономиката, на ускорен ръст на БВП, откъдето да дойде увеличена данъчна събираемост.
Но за съжаление България има, по последни данни на Евростат, най-нисък ръст на БВП в ЕС от 0,4%. Това е възстановяване, но много малко и бавно. Ние се възстановяваме икономически най-слабо от целия ЕС“, смята той.
„В същото време имаме висока инфлация от 6%. При изпреварваща инфлация и нисък ръст на БВП има риск да влезем в стагфлация, което не е добре. Защото бихме могли да изпитаме някои трудности, свързани с увеличаване на безработицата и ограничаване на бизнес активността. А бюджетните приходи зависят от това.
Тоест, да разчитаме, че следващата година пак ще има високи темпове на събираемост на бюджетни приходи, както беше през тази година, е спорна прогноза.
Тогава остава възможността да се финансират увеличените социални разходи със заеми, както и сега в рамките на по-малко от два месеца се изтеглиха заеми от вътрешния пазар под формата на ДЦК общо за над 2,5 млрд. лв.
Вероятно следващата година ще се продължи с тази практика, както вероятно ще се пусне и външна емисия Еврооблигаци, защото към края на март има падежи, на които трябва да се плаща по предишни външни заеми.
Така уравнението става по-трудно за разрешаване. Затова мисля, че ще трябва да се състои съдържателна дискусия за това какво искаме и какво предлагаме да се даде допълнително и как може да се финансира, което е по-трудното“, заяви икономистът.
„Ако влезем в стагфлация, падат спестяванията и пада покупателната способност. Расте обедняването и неравентството.
Това е така, защото икономиката връща по-малко добавена стойност и генерира по-ниски доходи. Високите цени от своя страна удрят спестяванията и хората обедняват още повече.
Намалените спестявания карат банките да вдигат лихвите и стесняват възможностите за кредитиране на бизнеса. Лошото е, че спестяванията на доста хора си отидоха последните 2 години покрай пандемията.
Много хора се охарчиха за лечение, а и поради загубата на работа и клиенти. След двете служебни правителства към края на тази година, макроикономическите показатели на България, всъщност се влошиха в сравнение с началото на годината.
И България има един от най-нискте ръстове на БВП в региона и ЕС.