Когато съдът определи родителските права, обществото очаква този акт да гарантира стабилност, сигурност и предвидимост в живота на едно дете.

Но какво се случва, когато едната страна системно отказва да изпълни съдебното решение, а държавните институции се оказват безсилни да възстановят реда?

Случаят с Даяна Иванова и нейния малолетен син Йоан повдига остри въпроси за ефективността на системата за закрила на детето в България.

Баща, който нарушава режима, институции, които бездействат

Според съдебно утвърдена спогодба от юни 2022 г., родителските права върху малолетния Йоан са предоставени на майката — Даяна Иванова. Въпреки това, бащата Тихомир Иванов многократно не спазва режима на лични контакти и отказва да върне детето при майката, когато тя следва да упражнява родителските си права.

Справки от местната дирекция „Социално подпомагане“ в Козлодуй показват, че само за периода от 08.05.2025 г. до 02.07.2025 г. са документирани над 20 конкретни дати, в които бащата не е предал детето, както е разпоредено със съдебно решение. Освен това, в някои от случаите Тихомир Иванов дори не е бил откриваем от служителите на ДСП и МВР, включително на адреса, на който твърди, че живее – с. Крушовица.

Неизпълнение, неподчинение и системно укриване

Полицейски служители от РУ- Оряхово неколкократно са посетили адреса, на който Тихомир Иванов твърди, че пребивава, но според свидетелства на органите на реда, жилището е необитаемо. Междувременно, Районният съд в Козлодуй постановява родителските права и местоживеенето на детето при бащата, въпреки че самото му местонахождение е обвито в неяснота. Защото самият Тихомир сочи най-различни адреси, сред които в София, Костинброд…

През месец май 2025 г. бащата не предава детето дори когато на адреса присъстват бабата по майчина линия и социални служители. Детето не е върнато дори след подаден сигнал на ЕЕН 112 и реакция от страна на полицията. Поведението на Тихомир Иванов не се променя и през юни и юли 2025 г., като се стига до един месец и четири дни, в които майката няма абсолютно никакъв контакт с детето си.

Не само съдебен произвол, но и пренебрегване на здравето и социализацията на детето

Справки от детската градина на детето сочат, че Йоан не посещава градина, когато е в режима на контакти с бащата си. Това означава липса на възможности за социализация, образование и грижа в критична възраст.

Допълнително, майката изпраща до Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) поредица от сигнали, че бащата не лекува детето адекватно и отказва да предоставя информация за неговото здравословно състояние. Това поставя под сериозен риск не само правото на майката да бъде информирана, но и самото здраве на детето. В сигналите се сочи, че детето не е адекватно лекувано от бащата, че е връщано много често болно, без препоръки за лечение или лекарства. Медицинските бележки представяни по делата са от фелдшер. По тези сигнали ДАЗД уведомява, че компетентни са ДСП Оряхово и ДСП Козлодуй и че се осъществява надзор, но без реални мерки в тази връзка.

Очевидци потвърждават, че по време на пребиваването на детето при бащата, то не излиза от къщата, а при предаване на детето на майката то често е със занемарена хигиена, освен че не посещавало детската градина.

Осъден за домашно насилие, обвинен за употреба на наркотици

Тихомир Иванов е осъден с влязло в сила решение за домашно насилие, упражнено върху Даяна Иванова. Съществувала е и заповед за защита, която забранява доближаване до пострадалата. И въпреки това, в периода на забрана, той отказва да предаде детето на майката, дори когато тя не присъства лично, но е изпратила упълномощено лице.

Същият човек е осъден и за шофиране след употреба на наркотични вещества, макар и с невлязла в сила присъда и условно. Налице са и доказани опити за самоубийство, според данни, съдържащи се във въззивната жалба на майката. В момента се води производство за притежание на наркотични вещества, открити в дома му в с. Крушовица.

Институциите са парализирани

Социалните служби, съдебният изпълнител и органите на МВР твърдят, че нямат правомощия да отнемат детето от бащата, ако той не го предаде доброволно. Така възниква абсурдна правна празнина – съдът определя, че родителските права принадлежат на майката, но реално тя не може да упражни това право, защото държавата няма механизъм да ѝ помогне.

В същото време бащата твърди, че към момента няма последици за поведението му и самият той се хвали, че все още не е осъден. Създава му се усещането за безнаказаност, счита, че е напълно възможно да се измъкне от всяка ситуация. Позволява си публични изявления с нескрити обиди и обвинения срещу съдии, прокурори, разследващи, адвокати, съдебни изпълнители, служители на ДСП, на полицията. И е факт, че тези му действия остават без последствия. Осъществява ежедневен словесен натиск върху всички служители, с които по някакъв повод има досег. Всички съдии от РС – Козлодуй си дават отвод по техните дела, защото той непременно обявява съмненията си в тяхната безпристрастност.

Кога съдебното решение ще означава нещо?

Случаят на Даяна Иванова е илюстрация на това, което юристи наричат „мълчалива абдикация на държавата от защита на детето“. Това не е обикновен частен семеен конфликт – това е пример за системен срив на институционалната отговорност, когато една страна умишлено нарушава закона, а държавата бездейства.

Колко още сигнали, доклади, глоби, съдебни дела и полицейски посещения ще са нужни, преди държавата да защити правата на едно дете и неговата майка?

Едно дете чака справедливост. И обич.

Психическите и емоционални щети върху Йоан са трудно обратими. Месеците, в които е изолиран от майка си, без достъп до градина, в неясна житейска и правна ситуация, вредят не само на него, но и на обществото като цяло. Въпросът не е дали съдебната система е формално спазена – въпросът е дали някой в тази държава наистина пази най-добрия интерес на детето.

Кой ще върне майката на това дете? И кой ще понесе отговорност, ако бъдещето му бъде съсипано сега?

Според източници на медията ни Иванов е близък роднина с бащата на държаното в курник дете. Случаят за момиченцето от Крушовица, което е било хранено през прозорец и живяло сред мишки и паяци доби широк отзвук.

Когато една държава не е в състояние да приложи собствените си закони, когато институциите се огъват пред агресията и системното нарушаване на реда, жертвата не е само един родител — жертвата е детето. Съдбата на малкия Йоан не е просто хроника на институционално бездействие, а крещящо свидетелство за срив в основните механизми на защита, върху които всяко демократично общество би трябвало да се гради.

Психическата цена, която дете, поставено в такава ситуация ще плати, ще се отрази на целия му живот — в доверието, в привързаността, в способността му да различава справедливост от произвол. А когато държавата не успее да защити най-уязвимите си граждани- тя предава самата идея за правов ред.

Днес Йоан е изгубен в сянката на една парализирана система. Утре, ако нещо не се промени, ще изгубим доверието, че живеем в държава, която поставя децата на първо място.

Адският кръг на насилието: жена от Козлодуй е в безизходица, институциите нехаят