В адския кръг на домашното насилие попада млада жена, която живее в Козлодуй.

Тя се страхува за живота си и за съдбата на тригодишното си дете.

Това е поредният разказ, пълен с насилие и страх, и ако институциите не вземат навременни мерки, тази млада жена също може да попадне в черната статистика на жертвите на домашно насилие, които вече не са сред нас. 

Тормозената от години майка разказва пред медията ни зловеща история, която преобръща съдбата й. Тя живее в ужас за живота си и за живота на малкото си дете. 

“Целта на бащата съм аз, това е потвърдил и психиатърът, който го лекува.

Този мъж е опасен за мен и той се опитва всячески да ме провокира и тормози психически, дори и пред детето. “, започва разказа си пред репортер на “Зов нюз” жената.

“Големият кошмар започна през април  тази година, когато с бащата на детето се разделихме.  След това започнаха заплахите. Той звънеше непрекъснато и заемаше цялото ми време през деня.

Вследствие на тормоза издадоха ограничителна заповед, която трябваше да мине и през дело.

В отговор на заповедта, бащата на детето ми се е обадил на Закрила на детето и е съобщил за дете в риск, пуснал и инсцениран клип, как малкият се тръшка и се влачи, а аз го държа.

Това от Закрила на детето счетоха като опасност  и макар че няма насилие, решиха да изведат детето в приемен дом.

Бях против, но от  Закрила на детето ми казаха, че това е единственият начин. Решението бе подкрепено и от

прокурор Марин Николов, който по-късно си позволи да ме обижда и допълнително да насажда вина у мен с думите: “Каква майка си да си удряш детето”.

Според мен и поведението на “Закрила на детето” беше инсценировка, защото първо ми се обадиха , че ще минат през дома ми да поговорим, а после ме извикаха при тях, където се бяха събрали вички институции и ме нападнаха.

Дори не ми дадоха да изгледам клипа, който не е минал през експертиза, за да се докаже дали е реален, а не монтаж, или манипулация. 

Просто констатираха, че детето реално е в риск при мен.

Тогава рухнах и целият ми свят се изгуби. Прокурорът продължаваше да ми говори, че аз ако съм майка, нямало така да постъпвам с това детете и реално съм го оставила без изход при решението.

Изведоха детето от дома ми и с моя адвокат водихме борба да го гледат  майка ми и баща ми, а не  приемно семейство.

Моите родители го гледаха два месеца, като през цялото това време аз се борих да си го върна.

Непрекъснато бях в спорове със Закрила на детето, които си позволиха да ме обиждат и да ми обясняват, че това, което са видели е гнусно.

Не знаех какво са видели и какво е това гнусно нещо, докато не разбрах от познати,

че бащата на детето си е позволил да им покаже видео и снимки от нашия интимен живот, които реално бяха за наша лична употреба. Той просто беше решил да се гаври с мен.

Беше разпространил тези интимни снимки и видеа сред негови приятели и мъже в града, беше ги изпратил дори и на баба ми…

Унижението беше огромно! Подадох жалба в полицията и те взеха мерки като иззеха неговите устройства. В момента това е на досъдебно производство, предстои да видим какво ще се случи с експертизата.

От тогава започна и моята борба с него да си взема детето, предстоеше дело за родителски права. Подписахме споразумение, а от Закрила на детето ни стимулираха за това.

“Трябва да подпишеш това, което иска мъжът ти.” ми казваха от там.  След това уредихме споразумението, което не е споделено родителство, но графикът е подобен.

Постоянно объркваме детето с това споразумение, а и се случва да объркаме режима.

Преди няколко дни трябваше да взема детето, но поради това, че сме объркали режима бащата отказа да го даде, след което замина за Испания, като ми обясни че има грамотна майка и тя ще гледа малкия.

В заповедта обаче пише, че детето се гледа от майката и бащата.

Постоянно получавам заплахи от него, като последната беше снощи, когато взех детето от майка му.

Отидохме на адреса заедно с полиция и стояхме там около час.

Майка му отказваше да излезе, пуснах сигнал и до Закрила на детето, но те ми казаха, че нищо не могат да направят.

Не знаех дали детето ми изобщо е в дома на баба си.

Пред къщата има камери и те би трябвало да са ни видели, че чакаме отпред. След час и нещо полицаите откриха човек, който да звънне на бабата и да й каже, че последствията ще са сериозни, защото това реално е отвличане.

Десет минути след това се обади бащата, който започна да ме заплашва, а  детето плачеше.

Това е последната ужасна ситуация, а за да се стигне до нашата раздяла имаше много сериозно психическо домашно насилие, изразяващо се в обиди, заплахи и 24 часови скандали.

През януари бащата на детето направи опит да се самоубие с ривотрил, алкохол и други забранени субстанции. На психотропни е и до момента, лекува се при психиатър във Враца.

Намерих го в безпомощно състояние и със сериозна интоксикация.  Една седмица го гледах на легло тогава. Баща ми идваше да го вдига, за да го храни, но и тогава той ме гонеше. Брат ми спеше у дома, за да може през нощта да се бори с него, за да не се хвърли през прозореца.

В момента се опитва да изкара, че това е нагласено, че аз съм го подтикнала…

Чувствам се като тотална развалина и се обвинявам, че съм провалила живота на детето си…

Целта на бащата съм аз, това го е потвърдил и психиатъра, който го лекува. Този мъж е опасен за мен, той се опитва всячески да ме провокира, тормози психически дори и пред малкия. 

С бащата на детето ми се срещнахме през 2017 г. , тъкмо завършвах училище и решихме, че ще пробваме да живеем в Испания. Той заговори за семейство и аз не отказах, защото имаше обещания, че ще се грижи за нас.  Но това останаха само думи. Ден след като се роди детето бях единствената жена, която беше оставена сама след операцията. Не говорех нито английски, нито испански, а той ми каза, че е уморен от работа и трябва да поспи няколко часа…

После не помагаше, а детето плачеше денонощно. Молех го да ми помогне, но помощ не получавах.

Още след раждането той стана груб с мен и започна да нехае за детето.

Постоянно имаше забележки, че не съм сготвила добре, че не съм изчистила добре. Постоянни  критики, изисквания и нищо не се даваше, освен финансовата част, която бях длъжна да отчитам до стотинка.

Това ставаше с касови бележки и ако нещо не излизаше, трябваше да се връщам седмици назад.

Веднъж имаше огромен скандал заради 30 евро, които не можех да отчета, защото бях изгубила касовата бележка.

Неговият чичо няколко пъти е усмирявал ситуациите и го е молил да престане с тормоза, за да мога да се грижа за детето си.

След като се върнахме в България, продадох апартамента на баба ми и той изтегли 60 000 лв. без мое съгласие. С тях направи ремонт на къщата на майка си в с.Крушовица.

В момента се опитва да ме изкара истеричка. Веднъж чаках близо час пред тях, но той ми каза, че детето плаче и не иска да идва при мен.

“Ще ти го дам така разплакан обаче ще те снимам и този клип ще го покажа където трябва.”

Тръгнах си без детето, а в този ден бях организирала да отиде при Дядо Коледа и да получи подарък.  

Но това пропадна заради болната амбиция на бащата да ме тормози чрез детето, като не ми го даде за пореден път.

Отидох директно в Закрила на детето, където той вече беше се обадил, като обяснил, че ще им изпрати клип.

Реакцията на Закрила на детето бе, че трябва да се разберем с бащата на детето и че той не може да им звъни за всяко нещо.

Още вътре в кабинета получих няколко обаждания от него,  като при едно от тях пуснах спикера на телефона и от Закрила на детето чуха всичко, както и заплахата му, че този път ще изведе детето при приемно семейство.

Да докараш майката на детето си до емоционална агония – това е много жалко.”