Министерството на здравеопазването е изготвило „Методика за образуване на разходите за персонал и работните заплати на медицинския и немедицинския персонал в държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ”.
С нея се прави опит да се въведе регулация на работните заплати. Определени са допустими съотношения между заплатите на трите вида персонал.
Ако новата Методика бъде приета, съотношението между основните работни заплати за лекар, специалист по здравни грижи и санитар-болногледач трябва да е 1,7 : 1,3 : 1. Илюстрирано в числа, би изглеждало така: ако санитарят получава например 1000 лева заплата, специалистите по здравни грижи ще получават 1300, а лекарите 1700 лева.
Методиката предвижда, ако не се натрупват нови дългове, управителите на болниците да могат да дават допълнително материално стимулиране за персонала, като общата сума на допълнителните възнаграждения за извършени дейности и постигнати резултати от дейността се определя в размер до 50 % от разходите за персонал.
Допълнителното материално стимулиране ще се дава след извършване на индивидуална оценка по следните критерии:
1. За медицински персонал:
• Ефективно отработено работно време за съответния период;
• Принос на лицето за изпълнение и подобряване на лечебно-диагностичната дейност през съответния период (брой преминали пациенти, принос за подобряване на работната среда, въвеждане на нови технологии и др.);
• Коефициент на тежест, с оглед на извършваната професионална дейност в структурното звено;
• Отношение/ комуникация с пациента и др.
2. За работници/служители не участващи пряко в лечебно-диагностичната дейност:
• Ефективно отработено работно време за съответния период;
• Принос на лицето за подобряване на работната среда, въвеждане на нови технологии, инициативност и др.;
• Отношение/ комуникация с гражданите, потребителите, контрагентите и колегите;
• Срочно и качествено изпълнение на поставените задачи и др.
Болниците се задължават да дават за заплати не по-малко от 50% от приходите си.
Защо му е на Ананиев да се намесва на пазара на труда и в процеса на формиране на работни заплати в едно търговско дружество?
Всичко започна с протестите на медицинските сестри и исканията им за по-високи възнаграждения. Исканията на сестрите са справедливи.
Те отразяват диспропорции не само в заплащането, но и тежкия дефицит на специалисти по здравни грижи. Те могат да бъдат удовлетворени, като се извърши реформа на организацията на медицинската помощ, в това число на предоставянето и заплащането на здравните грижи.
Вместо това, Правителството се плъзна по популизма. Обещани бяха допълнителни субсидии, които обаче още тогава бе ясно, че няма как да стигнат до работните заплати. Така например, Правителството обеща да отпусне 50 милиона лева от резерва на НЗОК.
Друг въпрос е, че тези пари, така или иначе са планирани разходи през 2019 година още с приемането на бюджета на НЗОК или с други думи беше обещано нещо, което вече е било дадено.
Настрана от това, тези 50 милиона лева, при сегашната организация на здравеопазване, могат да бъдат дадени само като увеличение на лимитите на болниците.
За да ги получат болниците, трябва да увеличат приема на пациенти, но това зависи от пациентите, а не от тях.
Дори и някаква част от парите да стигнат до лечебното заведение, законът изисква да се разплатят задълженията, преди да пристъпи към увеличение на работните заплати.
Накрая, дори и да няма дългове, ръководството на болницата може да сметне за правилно да инвестира в нова апаратура, вместо да дава по-високи заплати. Обещанието за увеличение на заплатите бе за 1-ви юни.
Денят дойде и вече на всички стана ясно, че обещанията не могат да бъдат изпълнени. Протестите продължават.
Така дошъл ред на въпросната методика.
Намесата на пазара на труда по такъв начин ще има единствено катастрофални последици за качеството на медицинската помощ и за движението на работната сила в и извън страната.
Определянето на цени и заплати в цели сектори беше запазена марка на тоталитарната комунистическа държава, което е една от причините за фалита ѝ.
Медицинската помощ в България тогава бе от средноазиатски тип. Ако Правителството реши да регулира отношенията по начина, по който го правеха в периода 1944-1990 година, ще има същите резултати.
Методиката е била предложена на синдикатите и работодателите от тристранката, но е била отхвърлена от тях, поради което не е била публикувана за обществено обсъждане.
От друга страна, липсва и законово основание за приемането на такъв нормативен акт. Възможно е МЗ и НЗОК да направят опит да прекарат изцяло или отчасти методиката през новия Национален рамков договор. Ще видим.
Д-р Стойчо Кацаров, “Право и здраве”
