Средната продължителност на живота в страната се е увеличила с година и половина, това обаче не важи за Видин, Враца и Монтана,
показват данните на НСИ.
Според Националния статистически институт сме първи по смъртност в Европа и на опашката по очаквана продължителност на живот.
Оказва се, че хората в градовете живеят повече от 3 години по-дълго от тези в селата. Най-висока е продължителността на живот в София, а най-ниска – във Видин, Враца, Монтана.
Факторите за това са комплексни, като здравеопазването, качеството на живот, храната, въздуха и дори образованието.
При мъжете смъртността е по-висока, наблюдава се и почти два пъти по-висока преждевременна смърт при тях.
Притегателни центрове за живеене остават големите градове – след София това са Пловдив, Бургас и Варна. Работа, образование, по-добър живот и по-добри условия за отглеждане на деца са факторите, които влияят на миграцията в страната.
По данни на НСИ, раждаемостта е на средно европейско ниво. Тоталният коефициент на плодовитост е по-висок от средния за Европа, т.е. по-малко жени раждат повече деца.
Най-желаният модел за семейство в България е двудетният, но поради различни причини хората не осъществяват този идеал и остават с едно дете.
Наблюдава се и връщане на завръщане на българи от чужбина, но броят им не е достатъчен, за да компенсира липсата на активно население.
Реалистичният вариант, който е изчислен при хипотеза за конвергентност, предвижда, че населението ще падне под 6 млн. през 2035 г., а ако се запази това развитие на демографските процеси – през 2075 г. и под 5 млн.
