Съветският лидер Йосиф Сталин, който почина през пролетта на 1953 г., все още е “по-жив от всички живи” – или поне все по-популярен. Резултатите от проучването на общественото мнение на “Левада Център”, публикувано във вторник, са мощен психологически шок за всички противници на сталинизма. Популярността на генералния секретар и генералисимус достигна своя връх през всички години на наблюдение, пише руското издание “Московский Комсомолец”, цитирано от Vesti.bg.
Проучването
Броят на руснаците, които оценяват положително Йосиф Сталин, продължава да расте, става ясно от данни на центъра “Левада“, според които през март 2019 г. е постигнат рекорд.
70% от анкетираните заявили, че се отнасят положително към ролята на Сталин в руската история. Този показател започва да расте през 2014 г. и достига върха през 2019 г.
За първи път повече от половината анкетирани (51%) се отнасят с възхищение, уважение или симпатия. Това е максималният показател през последните 20 години.
Според политолога Екатерина Шулман има три причини за това настроение в обществото.
“Първо – това е времето. Събитията са все по-далече и по-далече. Съответно живата историческа памет отминава, поради това Наполеон е торта, а не човекък, който нападна Русия, а Сталин – това са “кубанските казаци“. Някакво съвсем отдалечило се минало. Поради това отношението е като към крал Артур.“ Според Шулман втората причина за възхищението към Сталин е “държавната пропаганда“. “Хайде да не си затваряме очите за това, че Сталин се рекламира като победител във войната и мъдър управник. И по принцип съветският исторически период се рекламира като най-добрите възможни времена“.
“И третата, най-интересната, причина е, че това отговаря на динамиката. Става дума за антиелитарно настроение. Мемето “Сталин“ не е самият той, а това, което е останало от него в живата народна памет – възприема се като символ на суровия ред и последен аргумент в борбата с оялите се чиновници, които са неуправляеми.
“Няма Сталин за вас” означава, че за вас няма администрация. За кого? Хората не говорят така един за друг, а за шефовете си.”
Руският социолог Сергей Маркедонов пише в социалните мрежи:
“На фона на разпадането на ориентирите и разочарованията от отказа на държавата от социални задължения, заедно увеличаването на благополучието на чиновниците, Сталин става символ – символ на ред, стабилност и справедливост. Ленин с революционната си романтика е твърде универсален, за човечеството като цяло, повече, отколкото за Русия. Брежнев се помни, особено по-късният , като твърде нелеп за ролята на “бащата на народа“. Николай II запазва популярността, на фона на отрицанието на империята. Да, и отново, добър “баща”, без който империята “избледня” за няколко дни. Всички са съгласни с тези мисли, посочва Маркедонов. Проучването на “Левада Център” формално засяга миналото. Всъщност обаче става дума за настоящето, в което има остра липса на позитиви и чувство за придвижване на страната напред в правилната посока”.
Източник: Vesti.bg
