Земното ядро е спряло да се върти по-бързо от останалата част от планетата и е възможно дори да обръща посоката си, а това ще окаже въздействие на живота на планетата.
Изводите са на двама изследователи от Пекинския университет, чиято работа се публикува в Nature Geoscience (пълният текст е достъпен тук). Работата на И Ян и Сяодун Сун се отнася до промените в състоящата се почти изцяло от желязо и никел гореща сфера в сърцето на Земята в последните десетилетия. Тъкмо Сяодун е човекът, открил преди четвърт век, че вътрешното ядро се върти по-бързо от земната кора, отчасти заради ефектите на приливите и Луната върху кората.
Според учените, ако преди 70 години ядрото се е въртяло със скорост 1600 км/ч в посоката, в която Земята се върти около оста си, днес се наблюдават признаци, че то постепенно започва да се завърта в обратната посока.
Може да предстои голяма промяна, а е възможно и тя да се осъществява точно в момента. Последиците ѝ не биха били апокалиптични, но биха повлияли на Земята по няколко направления, тъй като, по думите на Сяодун, вътрешното ядро е като “планета в друга планета”.
Цикли от около 70 години
Анализ на близо 200 земетресения на Сандвичевите острови в Атлантическия океан (близо до Южния полюс) в последните десетилетия показва и начина, по който вълните от тях се регистрират от станции на Аляска, на Северния полюс, който зависи от разликата в скоростта на ядрото и земната кора.
Наблюденията и изграденият на тяхна база модел сочат, че спирането е било през 2009 г., а след това се е стигнало и до малко забавяне спрямо земната кора. Към момента, погледнато от повърхността, то би трябвало да се върти “на запад” спрямо земната кора, макар от космоса посоката да изглежда идентична с тази на земната кора.
Ако моделът отговаря на действителността, то преди около половин век е имало подобно забавяне. Изследователите предполагат, че при ядрото съществува цикъл на колебание, който продължава около 70 години. Идеята, че въртенето може да се забавя или забързва, не е нова; непознати са правилата, по които стават тези промени.
Последици
Работата на И и Сяодун засяга вътрешното ядро на Земята, което се намира на 5000 км дълбочина, под мантията (с дебелина 2285 км) и външното ядро (2270 км). Това твърдо ядро, с диаметър 1200 км, се върти насред втечнения океан от разтопено желязо на външното, което на свой ред създава магнитното поле на Земята – защитата от космическа радиация, а следователно – и пазител на живота на повърхността.
Промяна във вътрешното ядро – за която учените подозират, че може да е свързана взаимодействието между магнитнопо поле и мантията на Земята – би оказала въздействие и на външното.
Моделът предполага начало на по-бързото спрямо земната кора въртене към средата на 70-те години на миналия век; спиране на това самостоятелно въртене към 2009-а или в интервала оттогава до 2011 г.; към момента то може би започва да се върти “на запад”, за да се ускори и след това пак да се забави и да “спре” отново през 40-те години на този век.
Всичко това, според “Ел Паис”, може да се отрази поне на няколко фактора, макар и не (за момента) силно осезаемо за човека:
- денят да стане по-къс, макар и само с части от секундата;
- да се промени морското равнище, както и характеристиките на приливите и отливите;
- да се изменят гравитационното и магнитно поле на Земята;
- планетата да се деформира (заради първото поле);
- заради промяната на двете полета и в моретата да се наблюдават нови изменения на климата.
Първата очаквана промяна се вписва в наблюденията от различни изследвания в последните години, според които дните в последните години намаляват с части от секундата, без никой да знае защо. Вписва се и в разбирането на мнозина изследователи, че в периоди от 60-70 години има естествени изменения на температурите (редом с антропогенния фактор) и морското равнище.
Земното ядро играе и променя магнитното поле на планетата.
Някои изследователи обаче имат резерви: например защото – дори работата да изглежда научно издържана и убедителна – броят изследвани земетресения е малък, нужни са и по-качествени, изискващи огромна изчислителна мощ, симулации.
