При закъснение, отменени рейсове или премаршутиране пътуващите с автобус на разстояние над 250 километра имат право на обезщетение, а в някои случаи и да се откажат от пътуването и да получат обратно парите си за билета.
За това информира Игнат Арсенов, директор „Контрол на пазара” в Комисията за защита на потребителите (КЗП). Той направи важно уточнение, че законодателството е единно за Европейския съюз и правилата важат при пътувания на територията на Република България, в друга държава членка на ЕС и между държавите членки, стига да е спазено условието за минимално разстояние над 250 километра между точката на заминаване и тази на пристигане.
И изтъкна, че пътниците в ЕС имат най-много права и са най-защитени спрямо всички останали в света. А при проблеми могат да разчитат на съдействието на мрежата Европейски потребителски центрове, каквото бюро има и в България.
„Когато закъснението се очаква да бъде повече от 90 минути, тогава за потребителите възникват правата на храна, напитки и нощувки до 80 евро – в зависимост от периода на изчакването.
Ако закъснението е над два часа, пътниците може направо да се откажат да пътуват и да си получат парите обратно”, обясни Арсенов.
Когато възникне техническа авария на самото превозно средство или друг проблем, превозвачът трябва незабавно да се погрижи за пътниците на място и да ги превози до крайната дестинация.
„Ако автобусът се развали на средата на магистралата, няма как в рамките на час компанията да достави храна и напитки, но тя трябва да осигури възможно най-скоро придвижването на пътниците до крайната дестинация. Иначе те могат да претендират допълнително парично обезщетение в размер на от 50% до 100% от цената на билета”, обърна внимание Арсенов.
Обезщетението при повреден или изгубен куфар пък е в размер на до 1200 евро за единица багаж.
Ако чантата е загубена, пътникът ще трябва да докаже стойността на вещите, които са били в нея, тъй като в противен случай обезщетението може да бъде платено на килограм загубен багаж.
„Обикновено трябва да пазим касови бележки, които показват какво е имало вътре, кога е купено, на каква стойност. Например, ако в багажа имаме едни обувки, които са купени преди пет години, чрез касовата бележка може да се установи, че те са много стари, което означава, че имат голяма амортизация и не струват толкова, колкото са стрували при покупката”, посочи Игнат Арсенов.
Когато пътниците имат проблем, възможно най-скоро да се обърнат към превозвача, като това е особено важно при багажите.
„При забавен багаж има 7-дневен срок. Много често хората мислят, че след подаването на протокол на гише „Рекламация на багажа” с това приключват техните задължения. Но те трябва да уведомят и превозвача, тъй като, ако той не е знаел, може да им се прекратят правата”, подчерта експертът.
При липса на отговор от автобусната компания повече от три месеца или получаването на неудовлетворяващ такъв, пътниците следва да се обърнат към Европейския потребителски център към Комисията за защита на потребителите.
Когато превозвачът е регистриран на територията България, те могат да потърсят съдействието на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”.
„Ако не получат това, което считат, че им се полага, нека не оставят въпроса неразрешен, да бъдат активни, да не се отказват. Има и извънсъдебни механизми за решаване на потребителски спорове – в България функционират помирителни комисии, има и съдебна администрация, до която се стига на следващ етап”, препоръча Арсенов.
