Запор и възбрана върху банкови сметки и транзакции ще може да налага Специализирания наказателен съд.
Преходните и заключителните разпоредби на Закона за независимия финансов одит, бяха гласувани окончателно днес, на второ четене в парламента.
По позната вече схема с преходните разпоредби управляващите внесоха промени в редица закони, сред които и Законът за мерките срещу изпирането на пари.
Допълнението в текста регламентира правомощията на дирекция “Финансово разузнаване” в ДАНС да спира съмнителни операции или сделки за срок от пет работни дни, с мотив – извършване на анализ.
Ако след извършването на анализа съмненията бъдат потвърдени, ДАНС ще уведомява прокуратурата, която от своя страна може да поиска от съда да наложи запор или възбрана на банковата сметка или вземането по нея.
С промените, внесени от председателката на бюджетната комисия Менда Стоянова преди второто четене на законопроекта се добавя изречението, че “искане, направено от прокурор от специализираната прокуратура, се разглежда от специализирания наказателен съд“.
В кратките мотиви е записано, че “отклонението от общата уредба е само по отношение на компетентния съд в конкретна хипотеза” и “намира обосновка в предметната компетентност на специализирания съд и специализираната прокуратура, в основната си част насочена срещу организираната престъпност, която е особена форма на усложнена задружна престъпна дейност“.
От управляващите коментираха неофициално, че промяната е поискана от ДАНС и е свързана с краткосрочно решаване на конкретен казус, свързан с Васил Божков, пише Капитал.
До този момент исканията на специализираната прокуратура се разглеждаха от граждански съдии от Софийския градски съд. След промените по тях ще се произнасят съдии от спецсъда.
В действащото законодателство няма разпоредба, която да уточнява коя прокуратура ДАНС трябва да уведоми при наличие на съмнителна транзакция. Ето защо е вероятно именно специализираната прокуратура и спецсъдът да станат единствените институции, които да се произнасят по подобни искания.
