Правителството одобри законопроект за промени в Кодекса на труда, които гарантират в по-голяма степен правата и интересите на работещите и работодателите, съобразно съвременните икономически условия, повишават ефективността на контролната дейност за недопускане на недеклариран труд
и насърчават развитието на социалния диалог и колективното трудово договаряне.
Предвижда се възможност при повторно нарушение, свързано с недеклариран труд, наказанието за работодателя да е имуществена санкция или глоба в размер от 15 000 до 20 000 лв., а за виновното длъжностно лице – глоба в размер от 5 000 до 10 000 лв.
По този начин ще се отстрани констатираната празнота в Кодекса на труда, която не предоставя право на
контролните органи да налагат по-висок размер на санкцията при повторно нарушение при наемане на работник или служител без предварително сключен и регистриран в НАП писмен трудов договор.
Със законопроекта се предлага и повишаване на административната санкция за системни нарушения, свързани с използването на недеклариран труд и за неплащане в срок на дължимите от работодателя трудови възнаграждения и обезщетения.
За осигуряване на превенцията и гарантиране на спазването на трудовото законодателство в това отношение е необходимо размерът на административната санкцията да е възпиращ,
поради което се предлага работодателят да се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 20 000 до 30 000 лв., а виновното длъжностно лице – с глоба в размер от 10 000 до 20 000 лв.
Изброените нарушения засягат в значителна степен интересите на работниците и служителите, като
имат за последствие ощетяване на социалноосигурителната система и създават условия за нелоялна конкуренция между предприятията, поради което са с висока степен на обществена опасност, особено ако се допускат системно от един и същи работодател.
Със законопроекта се гарантира, че работодателите няма да имат основание за прекратяване на трудовите договори на учителите поради придобито право на ранно пенсиониране от Учителския пенсионен фонд.
Дава се и възможност чрез колективно трудово договаряне синдикатите и работодателите на браншово и отраслово равнище да договарят по-голяма продължителност на извънредния труд на работник или служител, но не повече от 300 часа в рамките на една календарна година. Паралелно с това се запазва заложеното в Кодекса на труда ограничение за извънреден труд до 150 часа годишно, когато няма сключен колективен трудов договор.
Предложението има за цел да подпомогне развитието на индустриалните отношения в страната, като се осигуряват повече възможности на социалните партньори да намерят по-добър баланс при организиране на работното време, отчитайки спецификите на отделния отрасъл или бранш.
Изискването колективният трудов договор да е на ниво отрасъл или бранш, а не на ниво предприятие, ще гарантира равнопоставеност между работодателите и справедлива конкуренция между тях.
С предложените промени в Кодекса на труда се усъвършенстват трудовите отношения с международен елемент, включително при командироване.
Регламентира се по ясен начин, че приложимият закон към трудовите правоотношения с международен елемент е Кодекса на труда, като той ще се прилага за трудовото правоотношение между работодател и
работник или служител, чието място на работа е в България или в чужбина, доколкото не е предвидено друго в закон, или в международен договор, който е в сила за Република България. Целта е да се гарантира равнопоставеност на работниците и служителите, както и възможност да се ползват от закрилата на трудовото законодателство, независимо от тяхното гражданство.
В друга разпоредба се предвижда тютюнопроизводителите също да могат да наемат работници с еднодневни договори за краткотрайна селскостопанска работа по време на прибирането и обработката на
реколтата.
Включването на тютюнопроизводителите в обхвата на работодателите, които могат да сключват такива договори ще допринесе за по-доброто функциониране на пазара на труда в определени региони на страната, където това производство е традиционен сектор.
