На днешната дата почитаме Св.Йоан Златоуст – един от тримата велики Вселенски учители

“Златоуст” бил наречен заради уникалното си красноречие “Служейки на Христа с цялата си душа, Йоане, не си пожелал да угаждаш на човеци. Затова си престанал да устройваш вечери на знатните хора и си умножил трапезите на бедните, устроил си странноприемници и болници за тях, и си научил да ти пеят:

Радвай се, подражавал на Николай, Мирликийския светител; радвай се, достигнал висота чрез смирението. Радвай се, придобил богатство чрез нищетата; радвай се, послужил за пример на монасите с тези добродетели. Радвай се, хранителю на гладните; радвай се, приемал странниците подобно на Авраам. Радвай се, приютявал бездомните сираци; радвай се, грижил се за немощните старци и старици. Радвай се, раздавал от своето имущество на бедните. Радвай се, защото за всеки си се явил ангел утешител в скърбите. Радвай се, отворил за благодеяния ръцете на богатите; радвай се, зарадвал Божията Майка с дълбината на твоето милосърдие. Радвай се, велики светителю, Йоане Златоусте.”

Из “ Акатист на Св Йоан Златоуст”

Великият Вселенски учител на учени и на обикновени остава и един от най- истинските народни водачи и закрилници на бедни и угнетени от властта и богатството, корупцията и беззаконието.

Св.Йоан Златоуст (349 – 407г.) е една от най-значимите личности в историята

на Православната църква редом със св . Василий Велики и Св.Григорий Богослов.

Забележителен проповедник и богослов, той е оставил най-голямото по обем богословско творчество в Източната църква. Най-известна е „Св. Божествена Литургия на Св. Йоан Златоуст“, която се извършва през цялата година, освен в дните, през които е предвидено да се извършва Св. Василиева и Св. Преждеосвещена литургия.

Роден в Антиохия в знатно гръко-сирийско семейство и получил блестящо

за времето си образование по езическа философия, риторика и право, а след покръстването си през 369 година изучил и цялата тогавашна християнска апологетика и богословие.

Бил е известно време адвокат. По това време пише поредицата проповеди „Срещу евреите“,

която поставя началото на антисемитската традиция в християнската църква. След като се посвещава на уединение и аскеза, написва първия си труд – “ За свещенството”, в който дава най-ценните наставления какъв трябва да е духовникът .

Сам той, като Константинополски патриарх от 398 г. с власт, равна на Василевса на великата Византийска империя, става изряден пример за истински пастир –

с обич към всички бедни и онеправдани в обществото, милостинята на богатите като врата към Спасението, морална извисеност и покайно чувство за сторените грешки, проповед за актуалните неща, които вълнуват хората ,изобличение на злоупотребите и беззаконията на властта, неприсъствие на разточителните угощения на управниците и забрана на подчинените му да фамилиарничат със силните на деня.

Известен е скандалния за времето случай, когато

в порив на свещен гняв лично отишъл в двореца, тропайки с епископския си жезъл на портите, връщайки отнетото от империатрицата лозе на вдовица чрез ходатайдството си. От житието му, съставено от Св. Димитрий Ростовски, не може да се разскаже по- достоверно :

“ Чуждият и неизвестен на двора и велможите епископ, неустройващ пирове, както правели неговите предшественици, и сам неходещ на тях, възбуждал против себе си недоволството на мнозина. Недоволно било и духовенството на столичния град, разпуснато и непривикнало към необходимата дисциплина, която му наложил Златоуст. Голяма част от парите, отпускани за негова издръжка, свети Йоан давал за бедните и построил в Константинопол няколко болници и приюти.

Любовта на свети Златоуст към бедните, подтиквайки го да увещава богатите към даване на милостиня и да ходатайства за нямащите, възбудила недоволство сред състоятелните слоеве на населението –

започнали да обвиняват светия архиепископ в предизвикване на вражда у бедните към богатите.

Свети Златоуст настроил против себе си и императрица Евдоксия, която в Златоустовото изобличение на разкоша и суетността на константинополските жени видяла намек за себе си.

Всичко това довело до факта, че в 403 г. бил съставен събор от личните врагове на свети Златоуст, известен в историята под името “събор под дъба”, който несправедливо осъдил Златоуст (между другото и за това, че той “не познава гостоприемството”,  т.е.приемането на чужденци и бежанци), след което бил изпратен на заточение.

Но последвалото след това възмущение от страна на народа и страшното земетресение,

в което Евдоксия видяла израз на Божия гняв за гонението на невинния архиепископ, заставили императрицата да върне Златоуст. Но тъй като и след завръщането си Йоан не променил начина си на живот, изобличавайки пороците на двора и защитавайки бедните, в 404 г. го постигнало второ заточение.

В началото той прекарал две години в Кукуза в Армения, откъдето го изпратили на заточение на друго място, но по пътя той починал (14 септември 407 г.), с думите: “Слава Богу за всичко!”.

Смъртта му настъпва по най- благодатен за един християнин начин- по време на св. Литургия, след причастие със Св. Тайни.

Литературното наследство на Св.Йоан Златоуст –

трактати, писма (около 240) и проповеди – е колосално. Съхранили са се повече от 1900 ръкописи с негови съчинения. Преведен е на почти всички езици. Най-пълното издание на съчиненията му излиза в печат в Париж през 1718 – 1738 г. в 13 тома. Едно от най-значителните му творения са тълкуванията му върху посланията на св. ап. Павел (34 беседи). Мощите на Йоан Златоуст се пазят в седалището на Вселенската патриаршия в Цариград, Турция – църквата „Свети Георги”.