Инж. Александър Горанов е роден в Роман.

Завършва Арт Колеж – специалност „Кино и телевизия, професия монтажист”, като е удостоен с грамота “Най-добър монтажист на випуск 2010 г.”.

Монтажист и асистент-режисьор е на документалния филм “Две села между две епохи”.

генерал агрохимикали

Аниматор, колорист и уеб дизайнер е на множество филми извън България.

Победител е в множество конкурси.

Петьо Донков

Инж. Горанов, разкажете как Ваша снимка бе включена в доклад на Европейската комисия по Околна среда – “Европейската околна среда”?

Включих се като всички останали участници в конкурс на European Environment Agency (EEA) – Environment & Me – photography competition на тема „Химикалите разрушават озоновия слой”. След като бяха обявени победителите в конкурса, от Дания се свързаха с мен и ме уведомиха, че моята снимка има много по-голяма стойност от тези на финалистите в техния конкурс. Предложиха ми оферта, – снимката ми да бъде включена в техния доклад – “Европейската околна среда: Състояние и перспективи 2015”. Снимката бе избрана сред 50 финалисти от цяла Европа от експерти по околната среда, фотографи и външно жури и ще е редом до кадър на НАСА. Такъв документ се изготвя веднъж на 5 години. Снимките, които ще го илюстрират през 2015-та година, са само 6.

Бихте ли се представили накратко?

Завърших образованието си в Арт Колежа. Паралелно с него следвах и в  в Canterbury University, London, където станах инженер по информационни технологии, с втора специалност информатика.

С течение на времето получих различни квалификации по филмов, видео, компютърен монтаж, история и теория на киното и ТВ, ТВ техника и безопасни условия на труд, режисура на пулт, режисура за кино и ТВ, операторство за кино и ТВ, тоноператорство и тонрежисура, звук и звукотехника, музикално /звуково/ оформление, ТВ предаване / ТВ студио, анимационна режисура

Работих като компютърен монтажист в няколко национални медии.

Победител съм в множество конкурси, включително за най-добър рекламен клип по случай 10-та годишнина на компания Арктик ( ARCTIC Switzerland), най-добър креативен рекламен клип за компанията производител на смарт-технологии КУБОТ (CUBOT), както и за най-креативен рекламен клип и маркетингова стратегия за АВАСТ (AVAST Antivirus). Имам 16 магистърски степени.

Също така работих като програмист в редица компании в България, но са много и не мисля да ги изброявам. Бях програмист в едни от най-престижните компании извън България. Аз съм уважаван хардуерен и софтуерен  експерт в Тайланд.

Какво е фотографията за Вас?

За мен фотографията е начин на усещане, на докосване, на любов. Чувството да рисуваш със светлина е неописуемо! Както е казал Микеланджело Антониони: „Снимам, следователно живея!”

Кога застанахте зад фотообектива за първи път?

Преди много време, но то е равно на живот. Не пилея времето си, следователно не пилея живота си.

Кое е любимото Ви място за снимки?

Мястото не е от значение, а ракурсът!

Вие сте от Роман. Северозападът е навсякъде в челните места на всевъзможни негативни класации. Срещате ли вдъхновение в този край? Какво Ви вдъхновява?

Няма значение къде си роден и къде си отрасъл. Човек може да се развива и в „ГОРАТА“, както се казва, стига да има желание. Хората от Северозапада са моето вдъхновение. По време на непринудени разговори, в ежедневната обстановка улавям неповторими мигове от бита. Хората тук са непринудени, вулгарни, истински и неподправени.

Имате всевъзможни дипломи и квалификации. Помага ли Ви разнообразното образование в настоящата Ви работа?

Аз съм като една голяма машина с много елементи. Те са взаимно допълващи се, а не – взаимнозаменяеми.

Участвалите сте в много други конкурси и сте печелили награди. Коя от тях Ви е най-скъпа?

Не мога да кажа коя ми е най-скъпа, защото аз ценя малките неща в живота. Те правят големите да изглеждат добре, но все пак конкурсът по случай 10-та годишнина на компания Arctic – ARCTIC(Switzerland) „Why should cool the CPU?” може би ми носи най-топли спомени.

Можете ли да дадете някакъв съвет на млади фотографи, които тепърва навлизат в бизнеса?

Кръвта им не трябва да кипи според годините. Нека не забравяме, че фотографията е скъпо хоби, но като премахнем финансовата бариера. Всеки млад фотограф трябва да има реална самооценка, да приема градивна критика и да не спира да се образова. Човек се учи, докато е жив! И не на последно място – не е важно с какво оборудване разполага един фотограф, важно е задапаратното устройство!

Вие сте и аниматор, колорист и уеб дизайнер на множество филми извън България. Имате ли поглед върху съвременното българско кино и какво му липсва, за да се гледа от българската, а защо не – и от чуждестранната публика?

Проблемът не е технически. В България не съществуват университети, колежи, които да подготвят киноактьори. Това е основният проблем на българското кино. Онова, което липсва на нашето кино, е собствен, автентичен поглед към живота, както е казал Людмил Тодоров. Основният недостатък на българското кино е донякъде и негово предимство – има щипка „Нашенско“, но същевременно нашите филми са имитативни. Мисията на киното очевидно не е поучителна и нравствена, камо ли пък превъзпитателна. Ако се сглоби цялостната картина, изводът е, че такова нещо като „България в Америка“ няма!

Кога бихте станали за себе си “майстор на фотографията”?

Между впрочем аз съм завършил майсторски класове извън България, но да се нарека така, не смея поради причината: ВРЕМЕ!