„Малките” хора  с принос в голямата история на България – един от тях е революционерът в расо поп Минко от мизийското село Крушовица.

Спомените за  неговото житие-битие са на Гено Торлаков и са  част от книгата „Крал баир.”

„Първоначално  Минко Цолов бил учител в селото, но после се запопил и служел в църквата „Света Троица” в  Крушовица.

Тъй като бил човек с буен характер и не винаги спазвал черковните канони, наказал го Врачанският владика да отиде в Черепишкия обител да пасе манастирските стада.

Един летен ден, когато овцете и козите пладнували под сенките поп Минко отправил взор към Балкана, сърцето му лудо забило… Не се стърпял и запял на висок глас и с просълзени очи:   “ – Вятър ечи, Балкан стене, сам юнак на коня…”    Двама пътници се приближавали по това време към манастира.

Единят бил самият апостол на свободата – Васил Левски, а другият бил поп Лукан Галишки. По комитска работа пътували те, когато чули песента на поп Минко. Левски се обърнал към отец Лукан:

– Това ще да е наш човек, щом тази песен пее.

Стигнали те при поп Минко и го поздравили. Дяконът казал:

– Добър ден !

Поп Минко отговорил на Левски:

– За мен е добър този ден, когато времето е хубаво и овцете намират добра паша.

Заговорили се и се разбрало, че и тримата служат на едно дело – освобождението на поробена майка България.

Тъй се уговорили – щом поп Минко се освободи от наказанието и се завърне в село Крушовица – да започне работа за изграждането на таен революционен комитет в селото.   Тази среща се състояла през 1872 година.

След две години поп Минко се завърнал в Крушовица, а през 1875 г. ,в присъствието на отец Лукан, основали комитет. Поп Минко с револвер, кама и евангелие в ръка заклел членовете на комитета, а самият той станал негов председател.

Когато през ноември 1877 г. руските войски стъпили в селото, за да подсилят румънските войски в боевете за освобождението на град Оряхово, поп Минко организирал от членовете на комитета конен отряд – в него влезли и революционери от околните села.

Крушовският конен отряд участвал в сражение с турски отряд край село Букьовци / днес град .Мизия / , разбил го и  подгонил османлии, като взели и един пленник. Така поп Минко изпълнил обещанието си  пред Апостола и до последно се борел за свободата на майка България”