С резолюция на Общото събрание на ООН датата 19 ноември е обявена за Световен ден на тоалетната, който е призван да фокусира вниманието върху проблемите на хората, които нямат достъп до санитарно-технически средства.
Инициативата е лансирана и утвърдена на проведената през 2001 г. в Сингапур на Международна конференция, посветена на тази тема.
На 19 ноември е взето решение за създаването на Световната организация на тоалетната.
Всяка година Денят на тоалетната е посветен на дадена тема.
От ООН отбелязват, че близо 60% от световното население (около 4,2 млрд. души) или нямат тоалетни вкъщи, или че те не са оборудвани с канализация. Достъп до основни санитарни условия имат 74% от населението на Земята (5,5 млрд. души).
В световен мащаб около 80% от фекалните води попадат обратно в екосистемите без каквато и да било обработка или вторично използване.
Едва 39% от глобалното население (около 2,9 милиарда души) са обезпечени с адекватното санитарно обслужване, при което фекалните води подлежат на безопасна обработка.
По данни на ООН подобряването на санитарното обслужване заедно с осигуряването на безопасна питейна вода, може да предотврати в планетарен мащаб всяка година около 842 000 смъртни случая.
Една трета от училищата по света не са оборудвани с тоалетни.
Около 900 милиона ученици нямат възможност дори да си измият ръцете, след ползването на тоалетна.
Историческа справка ни връща 2600 г. пр.Хр., когато е била използвана първата седяща тоалетна от шумерска кралица. В Древен Египет свидетелства за съществуването на седящи тоалетни е имало от 2100 г. пр.Хр. В Древна Индия канализация е съществувала още през III-то хилядолетие пр.Хр., а двуетажни и триетажни къщи в Мохенджо Даро са имали отделни помещения за тоалетна.
Първите обществени тоалетни са се появили в Древния Рим в периода на управлението на император Веспасиан (69-79 г.). Негов е изразът „Парите не миришат“, след като е взимал такса от тях, постъпваща в бюджета.
