Празничният календар на българите се отличава с пищност, самобитност и многообразие на обредите и обичаите. И тук празнували зимните и летни празници с полагащата им се тържественост и онаследена от предците обредност. От някогашните празници, които са се чествали в Ракево и околните села, са останали много обреди и в днешния народен календар на жителите им – на Игнажден, Бъдни вечер, Коледа, Нова година, Васил, Ивановден, Водици; пролетните Лазаре, Цветница, Великден,Гергьовден. Празнуват се още Първи март, Благовец, Младенци, Никулден, Сирница, Месни заговенки. За съжаление доста традиционни обредни практики са забравeни или били изоставени през годините, а трети са измествани от по-нови. Важното е, че духът на празника е съхранен, както и вярата в идното добро – празнува се и днес, както преди столетия „за зраве по хора и стока”, „за плодородие”, „за късмет в женитбата”, „за от болести и г’яволе”.
Бъдни вечер (24.ХІІ) е най-чаканият и обичан зимен празник. За негово начало, както и на много други места във Врачанско се смята обредното запалване на “новия” огън – домакинът поставя в огъня дебел пън – миросано и благословено дърво, наречено “бъдник”, което трябва да гори през цялата нощ. Вярва се, че ако стопаните оставят дървото да изгасне, нещастие ще сполети дома.
Върху синията се редят обредните хлябове, посветени на къщата и на стоката и ястията. Ястията са постни и тук точен брой не се спазва, само се знае, че трябва да са нечетн брой. Задължително на трапезата трябва да присъства тиквеникът или само тиква, “гн’етени” (пълнени) чушки с боб, постни сърми с ориз, вино, орехи, чеснов лук, тиквено семе, варен кукуруз, жито, сушени сливи, ябълки, сол и мед, пуканки, бял и червен конец. От тиквеника се дава на всеки по парче, а момата ще запази своето, за да го сложи под възглавницата през нощта да гадае с него за женитба. Същото ще направи и с тиквените семки. На червен конец се ниже белият лук и тиквеното семе – правят се герданчета и гривнички, които се носят през “Мръсните нощи” – „за от каракончо и други г’яволе.”
Към полунощ, когато вечерята приключи, всички се хващат за ръце и стават заедно – та да се мътят пиленцата заедно.
На Бъдни вечер всеки иска да надникне в бъдното – да узнае най-съкровени неща за себе си и за своите близки. Гаданията и на този ден са част от празника.
Най-много гадания са свързани с женитбата и затуй гадаят предимно момите и ергените.
Първия залък от тиквеника или боговицата момата запазва и поставя вечерта под възглавницата си, като го нарича и вярва, че ако сънува момъка, на когото го е нарекла, ще се омъжи за него или на сутринта което мъжко име първо чуе, то такова име ще носи и нейният бъдещ жених.
По същия начин моми и ергени слагат от тиквеното семе, което е кадено на обредната вечеря и наричат.
За късмет и за здраве се гадае с орехи. Слагат се няколко ореха, които също са взети от обредната трапеза под възглавницата, като се наричат. На сутринта се чупят и ако е наречен орехът за здраве и е хубав – значи здрав ще е човекът, ако е на късмет – късметлия ще е, ако ли пък е червив или костелив – на болест е, на лош късмет, на бедност – ако е празен. Така се гадае и на Нова година.
„На Бъдни вечер как се прави – питата се меси с късметите. Прават се тогива сички постни ястия. На софрата се слага чесън, слага се тиквено семе, слагат се пуканки, червен и бял конец, слагат се орехи… И всичките като се съберат и са седа вече, питата се разчупва – и вече кой на какво му се падне – има и за работа, и за учение, и за къщата и за сичко късмети…
Нали са праи и тиквеник и първия залък, кои са момичета, взема са и от орехите… се вземат и се слагат под възглавницата. И са пренощува. Сутринта стават и секи си зима залъка и какво е сънувал нощта – например да сънувам с кой ще го ям – за момче (мома да сънува с кое момче яде залъка) … и има надежда да се оженим. А орехите вече като са счупат – като е здрав ореха – на здраве е.” (Костадина Врачанска)
„От сичко, к’во са сетиш са слага на масата и сушени сливи, орехи, ябълки. Като седнеме и така са пригодиме никой да не става, а фанеме са заръка и станеме сичките заедно като са наедеме – та да са мътат пиленцата заедно. Турнеме и слама под масата и около неги. У оджако големо дръво загн’етеме – пън. Баница напраиме – тиквена и турнеме семки от тикви на масата – заедно с баницата са кадат. И после ги земеме и под възглавницата – да видиме кое име ше сънуваме – с тава име ше е и мъжът (годеникът). И първия залък от баницата, и него. Нижеме после на червения конец тиквено семе и бел лук и ги връзваме на гердани и на ръцете за от болести и лоши работи. Праиме питка с късмети от бело, чисто брашно – първото парче а на Богородица, па на къщата, па от най-дрътия до най менинкото… Чупи са от най-дрътия у къщата…” (Пенка Томова)
„На Бъдни вечер се ниже бел лук на червени конци – за здраве. А белия лук и тиквеното семе ше го нанижеме на едно герданче и това нещо на Богоявление ние ше го качнеме на дръвото – „Айде – викаме – да е плодородна годината, (в)сичко да са роди.” …През бистра водичка у нещо паничка и го преонодаш два-три пъти го преметнеш (във водата) и го качнеш на дръвото герданчето, дека на червен конец. И кажеме: „Айде, със живот и здраве – плодородна да е годинката!”, та сипеме (водата от паничката) до дръвото доле на кореньо…” (Веселия Думанова)
