На 20-ти юли ( 2-ри август по стар стил) Православната църква почита паметта на Св. Илия – най-големия между пророците.
Според различни народни вярвания
Св. Илия е покровител на гръмотевиците и светкавиците, както и на змейовете. Според поверията Св. Илия хвърля със светкавици, за да опази нивите от ламята. Илинден е един от най-големите християнски празници през лятото.
По традиция на този ден се правят курбани за здраве, замесват се обредни хлябове, наречени “боговица” и “колач за Св. Илия”. За да не се разсърди пророка, днес не трябва да се работи нито в къщата, нито на нивата. Не трябва да се чисти, пере и шие. Името му трябва да се почете с празнична трапеза, която да се прекади от най-възрастния член на семейството. В различните крайща на България съществуват многообразни предания за този празик. Едно от тях е, че ако човек се изкъпе на Илинден, няма да го лови мълния.
Но в море и река не се влиза, защото според едно народните поверия на този ден морето взима най-много жертви за курбан.
Днес имен ден празнуват Илия, Илияна, Илиян, Илиана, Илиан, Илина, Илко и сродни на тях имена, както и всички кожари, грънчари и пивовари, защото Свети Илия е техен покровител.
Освен паметта на пророк Св. Илия на днешния ден почитаме и загиналите в Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година в Македония и Одринско.
Това въстание е връхна точка в национално-освободителната борба на македонските и тракийски българи. Името му идва от двата църковни празника, на които избухват двата бунта. На Смилевския конгрес на Битолския окръг на ВМОРО се решава въстанието да започне в окръга на 20 юли (2 август по старо му) – Илинден, а началото на бойните действия в Одринско се определя на Конреса на Петрова нива за 6 август (19 август) – Преображение Господне.