Министерският съвет одобри днес проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (НК).
Промените имат за цел да отговорят на образувана от Европейската комисия процедура за нарушение за неправилно въвеждане от Република България в националното законодателство на определени разпоредби от Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета от 28 ноември 2008 г. относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право.
Рамковото решение определя общ подход в областта на наказателното право към определени прояви на расизъм и ксенофобия, конкретно по отношение на два вида правонарушения — расистките или ксенофобските изказвания, подбуждащи към омраза, и престъпленията от омраза, подбудени от расистки или ксенофобски предразсъдъци.
Въвеждат се по-тежки наказания и задруги престъпления освен убийство и телесни повреди, когато са извършени по расистки или ксенофобски подбуди – отвличане; противозаконно лишаване от свобода; принуда; закана; следене; обида; оскверняване на религиозен храм или надгробен паметник; противозаконно унищожаване или повреждане на чужда вещ; подбуждане към извършване на престъпление и палеж.
В глава четиринадесета „Престъпления против мира и човечеството“ на НК се предлага нова редакция на чл. 419а, предвиждаща да се носи наказателна отговорност за публично оправдаване, отричане или грубо
омаловажаване на подобни престъпления, извършено по начин, който може да създаде опасност да се упражни насилие или да се създаде омраза срещу отделни лица или групи от хора, обединени по раса, цвят на кожата, религия, произход, национална или етническа принадлежност.
Наказателна отговорност изрично ще се носи и за публично оправдаване, отричане или грубо омаловажаване на престъпленията, извършени по време на и във връзка с националсоциалистическия режим.
Освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, когато обект на обида или клевета е орган на власт.
Това предвиждат новите изменения в Наказателния кодекс (НК), предложени от Министерство на правосъдието.
Проектът предвижда също намаляване на размера на глобите при обида и клевета, включително ако са били обидени публични личности.
Промените са мотивирани от редица осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) срещу България, установяващи нарушения на свободата на изразяването на мнения, регламентирана в член 10 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ).
Извън това в Националния план за възстановяване и устойчивост е предвидено влизане в сила на изменения в правната рамка, свързани със защита на лицата, които подават сигнали за нарушения на законодателството.
Измененията в относимата правна рамка включват и изменения в регламентацията в Наказателния кодекс, свързана с престъпленията обида и клевета, които да осигурят съответствие с
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа и решенията на Европейския съд за правата на човека.
През последните години в България се наблюдава и друга негативна тенденция във връзка с правната уредба и прилагането на института на клеветата. Тя се изразява в нарастващия брой частни наказателни дела за клевета срещу граждани, заведени от длъжностни лица, след подадени жалби и сигнали срещу тях при и по повод изпълнение на службата им.
В тази връзка се предлагат изменения в чл. 78а от НК, който да дава възможност гражданите да могат да бъдат освобождавани от наказателна отговорност при обида и клевета срещу орган на властта, когато са изпълнени всички други условия на чл. 78а от НК.
С измененията ще се премахнат и долните граници на глобите по чл. 146 и 147 от НК, които в момента са съответно 1000 и 3000 лева.
Намаляват се долните граници на глобите, предвидени в чл. 148, ал. 1 и 2 съответно на петстотин и хиляда лева. Така от една страна се защитава свободата на изразяване на мнение от страна на журналисти и други обществени фигури, като се ограничава възможността за налагане на прекомерни и непропорционални на извършеното парични санкции.
Премахва се квалифицираният състав по чл. 148, ал. 1, т. 3 по отношение на престъплението „обида“, който е приложим и по отношение на престъплението „клевета“ .
По този начин националното законодателство се хармонизира с изискванията на установеното в практиката на ЕСПЧ правило, че длъжностните лица могат да бъдат обект на обществена критика в по-широк обхват във връзка с изпълняваните от тях обществени функции.
