Българската православна църква отбелязва днес църковния празник на преподобната Петка – Параскева Търновска, наричан от народа Петковден.
Преподобната Петка, наречена още Българска, е родена в град Епиват на Мраморно море през 11-и век. Води благочестив живот, а след кончината й нейните мощи, които притежават целителна сила, се превръщат в символ на борбата за съхраняване на християнската култура от ислямската асимилация.
През 1238 г. цар Иван Асен Втори пренася мощите в Търново (днешно Велико Търново), където се пазят до превземането на града от турците. След дълги странствания през 1641 г. мощите на светицата са положени в катедралата в румънския град Яш, където са и досега.
Празникът в чест на Света Петка – Петковден, се смята за завършек на лятото и есента, а с това и на активния стопански цикъл.
Народът отбелязва Петковден като начало на зимните празници. На този ден обикновено става заплождането на домашните животни, известно още като овча сватба или мърлене.
По традиция се правят курбани, сборове и служби за здраве и плодородие.
В някои райони Петковден е женски празник.
Правят се питки, намазани с мед и наречени на светицата. След литургията най-възрастната жена коли петел или кокошка, от които се вари курбан, като това става на високо място или край извор с целебна вода, посочен от светицата. Свещеникът освещава курбана и започва женският празник.
На Петковден се месят и колаци, като най-големият от тях се нарича на св. Петка.
Хлябът и къщата трябва да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата. Обредна трапеза включва овче месо, курбан чорба, яхния с праз, сарми.
Според народните поверия ако на Петковден грее слънце, листата на дърветата не са окапали, а овцете се скупчват на едно място – зимата ще е тежка и снежна.
На този ден имен ден празнуват Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева.
