Днес Българската православна църква отбелязва Неделята на Блудния син

–  колко хубаво е да се върнеш  разкаян у дома и да получиш прошка.

“Един човек имаше двама сина, и по-младият от тях рече на баща си: „Татко, дай ми дела, който ми се пада от имота.“ И бащата им раздели имота. Не след много дни, младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна и там прахоса имота си, като живееше разпътно.

А след като той разпиля всичко, настана голям глад в оная страна и той изпадна в нужда,

и отиде та се пристави у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свини. И той беше петимен да напълни корема си с рожкове, що свините ядяха, но никой не му даваше. А като дойде в себе си, рече: „Колко наемници у баща ми имат в изобилие  хляб, пък аз от глад умирам! Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: „Татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си.“

И стана, та отиде при баща си.

И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; като се  затече, хвърли се на шията му и го обцелува. А синът му рече: „Татко съгреших против небето и пред тебе, и вече не съм достоен да се нарека твой син.“ А бащата рече на слугите си: „Изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща  на нозете му; па докарайте и  заколете  угоеното теле: нека ядем  и се веселим, защото тоя мой син мъртъв беше и оживя, изгубен беше  и се намери.“ И взеха да се веселят.

А по-старият му син беше на нива и на връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри.

И като повика едного от слугите, попита: „Що е това?“ Той му рече: „Брат ти си дойде и баща  ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.“. Той се разсърди и не искаше да влезе. А баща му излезе и го канеше. Но той отговори на баща си и рече: „Ето, аз толкова години ти служа и ни веднъж твоя заповед не престъпих, и мене никога дори козле не си дал, за да се повеселя с приятелите си. И като дойде тоя ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него закла угоеното теле. А той му рече: „Чедо, ти си  винаги с мене и всичко мое е твое, а трябваше да се зарадваме и развеселим затова, че тоя ти брат мъртъв беше и оживя, изгубен беше и се намери.”(Лука:15:20-25)

В Неделята на Блудния син Църквата ни припомня една мъдра притча,

разказана на учениците му от него. Една простичка история, която се е случвала и се случва във всеки дом в различни точки на света – завръщане у дома. След разпилени по „долче вита “ средства, изпадане в дъното на социалната стълбица и жажда да се поправи стореното зло.

Просто и неинтересно на пръв поглед – единият син поискал от баща си своя дял от наследството. Пътешествал, погулял и тъй като не положил никакъв труд, един ден останал  без  средства. Заработвал каквото можел и горчиво съжалявал за лекомислието си. Тръгнал към родния дом със съкрушено сърце и мисълта, че не е достоен да се нарече син на баща си и искал да му бъде само слуга.

Но баща му, който никога не престанал да го чака, го видял отдалеч и сам се втурнал да го посрещне ,без да пита за нищо.

Това са истинските бащини и майчини сърца.

Те не питат ,не укоряват, не ни гонят. Те плачат заради нашите провали и се радват за нашите успехи и върхове, винаги, във всеки миг, давайки ни опора и любов.

“Ние знаем колко милостив и безкрайно търпелив към грешника е Бог и без страх правим своите редовни забежки в греховния свят и разпиляваме там всичко, което сме придобили. Забравяме какво значи страх Божи, защото помним, че Бог е милостив, че Бог е Любов. Но точно тази безгранична Божия любов би трябвало да ни внушава страх Божи, страх да не огорчим Единствения, Който ни обича безусловно, страх да не нараним с безсърдечието си Онзи, Който пое толкова страдания и умря за нас на кръста.

Ето, разпознахме се в образа на Блудния син, но ако се вгледаме по-дълбоко в себе си,

няма ли да открием и черти от лика на големия брат, когато, спазвайки привидно благочестие, придържайки се външно към Закона на любовта, вътрешно си оставаме чужди на Христовата любов; разкъсвани от завист към своите ближни, когато Бог е почел други с красота, ум и богатство, считайки, че всичко това по право принадлежи на нас заради мнимите ни заслуги; разкъсвани от злоба към своите ближни, забравяйки, че имаме един Небесен Отец и че всички сме братя помежду си. Защото гордостта ни не ни позволява да се родеем с онези, които дълбоко в себе си презираме и считаме недостойни за нашето или Божието внимание.

Ако подражавахме на Блудния син в падението му, нека го последваме и в изправлението му.

Господ е близо. Той чака само да кажем: “Ще отида…” И преди ние да се доближим до Него, Той ще ни срещне и ще ни обгърне в отеческите обятия на Своята любов. Който е имал нещастието да падне, нека побърза да стане. Да не се свеним от калта и прахта по дрехите си. Бог ще ни приеме и така, и ще ни облече в белоснежните одежди на покаянието. Нека не се свеним и от изпосталелите си от духовен глад души. Бог ще ни приведе към светата Си трапеза и ще ни засити с неизказаната Си благост. “

Свещеник Йоан Карамихалев