Петльовден е стар български народен обичай,

празнуван на 20 януари по нов и на 2 февруари по  стар стил. Приеман е като мъжки празник за стимулиране на плодовитостта на момчетата. На някои места дори е разглеждан и като мъжки аналог на обичая Бабинден. Други изследователи пък смятат, че е наследен от древни обичаи на славяните, свързан с пчеларството и и лова.

Има обаче едно предание, което хората на много места си разказват за този ден.

Живяла преди 300 години жена, която имала син, застрашен точно на този ден от най-страшното – да бъде взет като кръвен данък по време на робството. Майката не искала да даде чедото си и го скрила. Аскерът обаче я заплашил, че ще го намери и ще го заколи пред очите й. Тогава отчаяната българка им рекла, че сама ще го заколи, но нява да им го даде. През нощта смелата българка извела детето си изван селото и го скрила. Върнала се и заклала петел, а с кръвта му оплискала навсякъде пред къщата и на улицата пред дома им. Аскерът на сутринта се стъписал и си тръгнали.  Оттогава до днес този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода български.

Така вече стотици години

преди празника къщата се почиства и измазва, а хората се обличат в нови или празнични дрехи. На деня се заколва петел, отглеждан специално с тази цел или специално закупен от тържището. Коленето става или много рано сутринта, или вечерта. Обикновено жертвеното животно е заколвано на прага на дворните врата, но има случаи, когато се коли и на къщния праг. Гледа се даже с кръвта на петела да се опръска вратата, плета и пространството пред прага. Главата на петела с околовратната перушина се забива на портата или дворната ограда с човката навън.

От петела се сварява курбан, който се раздава на съседи и роднини.

Подава се и специална пита, която също се раздава за здраве и плодовитост.

В миналото през целия ден на този празник не се е работило, а на някои места хората се събирали на веселба.

Снимка: Факти.бг