Състоянието на два важни пътни участъка във Врачанско отново поставя въпроса за контрола върху ремонтите, работата на пътноподдържащите фирми и начина, по който се разходват средствата за инфраструктура.
Единият от проблемните участъци е по републиканския път I-1 (Е-79) между Враца и Мездра, където близо 10 километра от месеци остават с фрезована настилка. Другият е по третокласния път III-133 Манастирище – Бързина, където при проверка са установени нередности при извършения ремонт.
Враца – Мездра: асфалтът така и не е положен
Ремонтът на участъка Враца – Мездра се изпълнява от ДЗЗД „Северозапад 2024“, което е сключило договор с Агенция „Пътна инфраструктура“ през януари 2025 г. Срокът за приключване на дейностите по договора е 30 ноември 2027 г.
Според министъра на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков, през месец май техниката на фирмата е била пренасочена към други критични участъци от Е-79 във Видин, Монтана и Враца. В област Враца са ремонтирани 8 километра от границата с Монтана до село Краводер, както и още 2 километра при входа на града.
След приключването на тези дейности машините е трябвало да се върнат на трасето Враца – Мездра, за да бъде положена асфалтова настилка. Това обаче не се е случило.
Участъкът остава с фрезована настилка от 15 май, а през следващите месеци АПИ предприема действия към изпълнителя. На 9 юни и 17 юли са изпратени писма с настояване ремонтните дейности да бъдат възстановени незабавно.
През август на фирмата е наложена санкция в размер на 10 225 евро. На 18 септември ОПУ – Враца отново изпраща писмо с настояване за незабавно асфалтиране на участъка.
От МРРБ твърдят, че към момента предсрочно прекратяване на договора не е възможно заради размера на дължимите неустойки. От АПИ обаче е заявено, че договорите с фирми, които не изпълняват задълженията си съвестно, няма да бъдат подновявани. Дали това обещание ще бъде спазено, предстои да разберем.
Манастирище – Бързина: ремонтът ще бъде за сметка на изпълнителя
Друг проблем се появи по третокласния път III-133 между Манастирище и Бързина.
По шесткилометровия участък – от 22-рия до 28-мия километър – текущият ремонт започва в началото на юли. Предвидените дейности включват изкърпване на асфалтовата настилка, подравняване на банкетите и премахване на крайпътната растителност.
Ремонтът е възложен на ДЗЗД „Северозапад 2024“, а стойността му е близо 300 000 лева.
След сигнали за качеството на изпълнението експерти от Областното пътно управление – Враца извършват проверка на място. Установените нередности трябва да бъдат отстранени изцяло за сметка на изпълнителя.
Предстои да бъде наложена и санкция. Размерът ѝ ще бъде определен след окончателното приключване на ремонта, съобразно клаузите на договора и извършените дейности.
Общият въпрос остава един
Двата случая са различни – при единия проблемът е свързан с продължително забавяне и невъзстановяване на започнати дейности, а при другия – с качеството на вече извършен ремонт.
Общото между тях обаче е ангажиментът на държавата да следи за изпълнението на договорите и да изисква от фирмите да изпълняват поетите задължения.
И тук логично възниква още един въпрос – проверява ли се не само дали дадена фирма формално отговаря на изискванията за участие в обществена поръчка, но и дали реално разполага с необходимия капацитет да изпълни всички поети ангажименти?
Когато една компания едновременно изпълнява множество инфраструктурни обекти, има ли достатъчно квалифициран персонал, техника, производствен капацитет, подизпълнители и финансов ресурс, за да ги изпълни в договорените срокове и с необходимото качество?
И трябва ли още при възлагането да има по-ясни и измерими критерии, чрез които да се установява реалният капацитет на изпълнителя – не само наличието на необходимите специалисти и техника на хартия, а конкретната им ангажираност по останалите му действащи обекти и възможността действително да обезпечи новия договор?
Законът за обществените поръчки допуска възложителите да поставят изисквания именно към човешките и техническите ресурси, професионалния опит, персонала и оборудването, необходими за изпълнението на конкретната поръчка. Въпросът е дали тези критерии са достатъчни и дали контролът върху реалното им изпълнение продължава и след избора на изпълнител.
За хората, които ежедневно пътуват по тези трасета, резултатът е най-важен – завършен, качествен и безопасен път, а не поредният ремонт, който се проточва или се налага да бъде поправян.
В крайна сметка въпросът не е само кой печели обществената поръчка, а дали избраният изпълнител има реалната възможност да изпълни поетия ангажимент – в срок, с необходимото качество и с ресурсите, които е заявил.
