Здравното министерство обяви мерки за борба с мистериозния хепатит, уставновен при деца в редица европейски страни.
Българското ведомство е предприело действия за информиране на общопрактикуващите лекари, педиатрите, специалистите по инфекциозни и вътрешни болести, за регистрираните случаи на остър хепатит с неизвестна етиология при деца, клиничното протичане и лабораторните резултати.
Това съобщават от Националния център по заразни и паразитни болести.
От там уточняват, че с
цел установяване на етиологичния причинител за всеки докладван случай следва да бъдат изпратени клинични проби в Националната референтна лаборатория „Хепатитни вируси“, отдел „Вирусология“ на НЦЗПБ за провеждане на допълнителни лабораторни изследвания и молекулярно-биологични проучвания за патогени.
На 5 април 2022 г. Великобритания докладва към СЗО за увеличаване на случаите от остър хепатит с неизяснена етиология при деца под 10 години от Шотландия. До 20 април случаите са 111 и са докладвани от цяла Великобритания.
Това са случаи на предходно здрави деца, на възраст от 2 до 5 години, които са хоспитализирани поради проявата на симптоми на остър хепатит – жълтеница (74%), повръщане (73%), побелели изпражнения (58%), диария (49%), гадене (39%) и температура (29%); и силно завишени стойности на чернодробни ензими.
При никое от децата не е докладвано наличие на имуносупресия.
При някои от случаите гастроинтестиалните симптоми са присъствали в седмиците преди хоспитализирането.
Общо при 8 от всички докладвани случаи са се развили усложнения, налагащи чернодробна трансплантация.
Във всички останали случаи инфекцията е завършила с благоприятен изход.
Проведените до момента микробиологични изследвания са установили положителни резултати по отношение на аденовирус (75%), като типиране на вируса е направено при 11 от случаите и е доказан аденовирус тип 41F.
16% от децата при хоспитализирането са дали положителен резултат за COVID-19 (отминала или настояща инфекция) като при малък процент е установена коинфекция с аденовирус.
Поради установения от диагностичните лаборатории повишен процент положителни тестове за аденовирус при деца за същия период от предходните години е изказана хипотеза, че предполагаем причинител на остър хепатит при деца може да е инфекция с аденовирус.
Подобна тенденция е установена и по отношение на ентeровирус, човешки метапневмовирус, риновирус и норовирус при деца под 10 години, а също и за респираторен синцитиален вирус.
Заболяването е доста рядко и доказателства за предаването от човек на човек остават неясни, в резултат на което рискът не може да бъде точно оценен.
Като се имат предвид съобщените случаи с остра чернодробна недостатъчност, потенциалното въздействие върху засегнатата педиатрична популация се счита за високо.
Европейският Център за контрол на заболяванията изиска от всички страни от ЕС/ЕИО да засилят информираността относно случаи на тежък остър хепатит при деца с неизяснена етиология и да докладват за всички потвърдени и възможни случаи.
До момента 12 страни от ЕС са докладвали за спорадични случаи
– Австрия (2), Белгия (2), Дания (6), Франция (2), Германия (1), Ирландия (5), Италия (17), Холандия (4), Норвегия (2), Полша (1), Румъния (1) и Испания (12), като общо при 5 деца се е наложила чернодробна трансплантация.
1. Вид на пробата, която следва да се вземе възможно най-рано след появата на клиничните симптоми.
2. Серум/плазма
- за серологично изследване за HAdV, CMV, EBV, PVB19.
- за PCR-изследване за HAdVs, enterovirus, CMV, EBV, HSV.
Необходимо количество: 2 x 0,5 мл серум/плазма.
3. Фарингеален секрет
- за PCR изследване за adenovirus/enterovirus/influenza, SARS-CoV-2.
Тампонът се поставя във вирусна транспортна среда, съдържаща антибиотици.
4. Фекална проба
- за изследване за човешки чревни вируси.
Необходимото количество фекален материал е между 5-10 грама при солидна консистенция (размер колкото грахово зърно) или 3-5 мл. при течна консистенция.
5. Съхранение и транспортиране на пробите се осъществява при спазване на хладилна верига при 4-8оC до доставката им в НРЛ „Хепатитни вируси“.
Задължителни данни, които трябва да съдържа съпроводителното писмо:
- Данни за пациента – име, дата на раждане;
- Дата на начало на заболяването;
- Дата на вземане на пробата/пробите;
- Епидемиологични данни;
- Данни за вече проведени вирусологични и серологични изследвания във връзка с настоящото заболяване;
- Кратки клинични данни – наличие на специфични клинични симптоми, биохимични показатели – стойности на АЛАТ и АСАТ;
- Данни за контакт с лечебното заведение и лекуващия лекар.
