“Урологията не работи. Заради коронавируса”
Историята от първо лице разказва Роси Антов
Сега ще ви разкажа нещо от първо лице. Преживях го преди 2 дни.
Баща ми е с катетър. Сменят го всеки месец. Селото ми е в област Видин. Във Видин няма урология. В Монтана има. Не дай си боже да стане нещо спешно.
Пращат ти линейка от Белоградчик. И там няма урология. Та както и да е. Мама ми звъни. Оставя ми телефона на урологията в Монтана. Да им звънна. Да проверя дали приемат болни, различни от тия с коронавирус. До обяд звъня десетина пъти. Никой не вдига слушалката.
Влизам в интeрнет. Намирам телефона на държавната болница, където е урологията. Звъня. Питам. Отговарят ми. Урологията не работи. Заради коронавируса.
Искам телефона на бърза помощ. Неква сопната недоклатена невеста истерично ми обяснява, че не сменят катетри. Изкарва ме от релси. Питам я, ако кажа на баща ми да изскубне катетъра, дали ще му сложат нов.
Отсреща слушалката се тряска. Усещам злобата от 250 километра. Звъня на мама. Обяснявам й. И казвам да изчака около телефона да намеря нещо. А нея я чакат градини, животни и баща ми. После влизам в нета. Намирам телeфони. Звъня. Не могат… Затворили са… Нямат медицинско сестра…
И по едно време се сещам за една болница до блока ни в Монтана. Частна. Сити Клиник май. Намирам я на картата. Взимам телефона. Звъня. Отсреща любезен женски глас ми обяснява какво да направят. Епикриза и маски.
Работят 24 часа. И 20 лева за смяната.Няма нужда да се записват предварително. Благодаря им. Звъня на мама.
Тя е притеснена, как ще открият болницата. Обяснявам къде е. Какво да вземат. И че смяната е 20 лева. Тя ми казва, че и досега са плащали по 20 лева. Това е най-малкият проблем. Разбираме се да ми звънне като минат.
И ми звъни:
– Роси, къде ни изпрати бе, човек!? Това е друг свят. Чисто. Жената от портиерната ни заведе до асансьора. На горния етаж една лекарка ни заведе до урологията. Сестрите, които смениха катетъра даже не ни се скараха.
Ако щеш вервай, ама даже се смееха. Когато попитах колко дължа, едната сестра излезе да провери и каза, че нищо не дължим.
Опитах се да им оставя 20 лева за бонбони, те ни догониха и върнаха. А и на баща ти му хареса.
Досега тръгваше като на екзекуция. Сега вика, само тук ще ходим. Явно и сестрите са му харесали.
Та това е. Ама и не е.
Представете си мъж и жена на село. 83 и 79 годишни. Без интернет.
Без връзка с децата им. И да трябва да отидат в някоя болница, която не работи.
А аз с нетърпение чакам статистика. Не за умрелите от коронавирус. Чакам статистика за умрелите заради коронавируса
