Защитената зона „Искърски пролом – Ржана“ пази над 20 ценни животински и растителни видове

Ржана планина се намира в северния клон на Мургашкия дял на Западна Стара планина, област Враца и Софийска област, между Искърския пролом и Ботевградската котловина. По източното й подножие преминава условната граница между Западния Предбалкан и Западна Стара планина.

На територията на й попада част от защитена зона „Искърски пролом – Ржана“. Тя е обявена с цел опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна по Директивата за местообитанията. Създадена е на 2 март 2007 г. с обща площ 22693,26 хектара.

В рамките на Проект „Организиране и провеждане на информационна кампания за Натура 2000 зоните на територията на област с административен център Враца“, финансиран от Оперативна програма
„Околна среда“ 2014-2020 г., Дирекция на Природен парк „Врачански Балкан“ организира пътуване за журналисти в защитената зона.

Целта на обиколката беше представителите на регионални медии да се запознаят и да популяризират възможностите за развитие на специализирани видове туризъм в тази защитена зона, както и за извършване на екологично чисти стопански дейности.

Пътуването се състоя в два поредни дни – 16 и 17 септември.

Днес ще ви запознаем с първата част.

Маршрутът бе: с. Игнатица – Осеновлашки манастир „Рождество Богородично” („Седемте престола”) – махала Зимнишки дол – м. Люцка поляна – м. Конски кладенец – м. Шумер – с. Игнатица, а гит бе кметът на с. Игнатица Иво Христов.

Осеновлашки манастир „Рождество Богородично” („Седемте престола”)

Осеновлашкият манастир е по-популярен като манастир „Седемте престола”. Намира се на около 41 км от град Своге и на около 83 км от София. Той е основан през ХІ в. и през вековете на своето съществуване е бил културно и просветно средище.

Името му идва от специфичното разделение на храма – на кръстовиден наос и шест престола (параклиса). Резбените иконостаси на църквата и параклисите се датират от ХVІІ – ХVІІІ в. и на тях се забелязват растителни орнаменти, изображения на животни и библейски разкази. Иконите с резбовани рамки са дело на местни майстори. Едно от най-интересните произведения на майсторите е дървеният полилей „Хоро”, сътворен през 1815 г. Полилеят е съставен от 15 части с оцветени дърворезбени сцени.

След манастира “Седемте престола” обиколката продължи към махала “Зимнишки дол” – местността “Люцка поляна” – местността “Конски кладенец” – местността “Шумер” – село Игнатица.

Разходката продължи с високопроходими автомобили по планинския път.

Местността „Люцка поляна“ е мястото, на което е убит най-младият Ботев четник – Александър Чендов, тогава бил едва на 16-годишна възраст, разказва кметът Иво Христов.

На площ от над 20 хиляди хектара, Ржана планина пази всякакви ценни за биологичното разнообразие животински и растителни видове. В защитената зона „Искърски пролом – Ржана планина“ се опазват над 20 местообитания.

„От растителните видове се опазва една много интересна орхидея, казва се обикновена пърчовка. От рибите се опазват черната мряна, обикновения щипок, общо са около 6 вида риба. От бозайниците се опазват вълк, видра, пъстър пор, над 6 вида прилепи. Освен пещери, те обитават стари букови гори. От безгръбначните могат да се видят буков сечко, алпийска розалия, бръмбар рогач. Опазват се земноводни и влечуги”, заяви Оля Генова- старши експерт „Връзки с обществеността и образователни програми” в Дирекция на ПП „Врачански Балкан“.

„В тази зона не са забранени развитието на туризъм и на производствени дейности, стига те да са направени по начин такъв, че да не увреждат в траен вид местообитанията на видовете, които се опазват”, допълни още тя.

Но въпреки това тя не е достатъчно разработена, което пък е допринесло за запазването на природата толкова чиста и непокътната.

Интересното е, че махалите в планината са все още населени. Хората обитават къщите и кошарите, има добитък.

На въпрос как живущите тук успяват да си закупят нужните продукти, особено през зимата, кметът на село Игнатица заяви, че те се „зазимяват“.

„Пазаруват в по-големи количества. Зимата купуват всичко необходимо и не слизат в селото.“

„Връх Козница е най- високата точка на Ржана планина, 1676 метра височина. В подножието на Козница е село Осеновлаг. Това е последното село тук с постоянно живеещи хора“, обясни Иво Христов.

През лятото планината е посещавана от много чужденци. На „Люцка поляна“, където е загинал най- младият Ботев четник, се прави и възстановка.

Кметът на село Игнатица, който е и организатор на събитията, се надява, че чрез Натура 2000 ще могат да се направят заслони, беседки и пейки.

Защото, според него, най-важното е хората да има къде да се скрият и приютят, ако завали дъжд или се наложи да пренощуват в планината.

„Туристите са много. Лятото е осеяна с много хора и има нужда от тези неща. Ние трябва да предоставим на тези хора, които обичат планината, някакви удобства. Надявам се много по тези програми да се направят екопътеки, да качваме хората, да учим младите, да им показваме тези красоти, които не знаят, че ги има. Има и наши деца, които живеят тук и не са се качвали. По някакъв начин трябва да направим по-интересни неща, за да ги привлечем”, смята той.

Думите са малко, за да опишат красотите на тази все още „девствена“ планина. Вярно е, че когато нещо се превърне в туристически обект, то губи наполовина стойността си, но ние можем да разбием това клише и да започнем освена да опознаваме родината си и да я опазваме…