Природозащитната организация WWF започва работа по проучване на възможностите за възстановяването на речната свързаност на един от последните запазени притоци на Дунав – река Лом. С дължина от 93 км тя е сред малкото останали по-големи реки у нас със сравнително запазена морфология, осигуряваща местообитания на т.нар. „видове с висока консервационна стойност”, както и за редица застрашени видове миди и ракообразни.
Тази година в навечерието на Часа на Земята със своята кампания „Абонирай се за природата” WWF обръща специално внимание на реките и влажните зони. Освен че са дом на удивително животинско и растително многообразие, те улавят и съхраняват въглерод, премахват замърсителите на околната среда и предпазват местните хора от наводнения.
Какъв е проблемът?
Въпреки че голяма част от реката попада в обявената през 2022 г. защитена местност „Река Лом” и в екологичната мрежа „Натура 2000″, тя е фрагментирана от построени в миналото прегради, полуразрушени прагове и бентове. Тези рушащи се структури не само възпрепятстват естествената миграция на рибите между река Лом и Дунав, но влошават екологичното състояние на реката и често увеличават риска от наводнения.
Каква е ролята на WWF?
Експертите на WWF планират да извършат подробна инвентаризация на изкуствените прегради в река Лом. Те целят да съберат богата база данни, да оценят влиянието на бариерите, както и възможността за възстановяване свързаността на реката. Предварителен преглед на сателитни изображения показва наличието на множество потенциални препятствия пред миграцията на редица водни организми.
„Планираме да извършим картиране и обследване на основните бариери в главното течение на река Лом и по-големите ѝ притоци – ще изследваме въздействието им върху биоразнообразието и върху местните общности. Ще проведем и теренни проучвания на рибните популации и други ключови видове, за да идентифицираме най-значимите препятствия пред тях. Ще работим заедно с местните общности, както и с институциите, които имат ангажимент към подобряването на речната свързаност”, споделя Стоян Михов, ръководител програма „Води” във WWF.
Какъв е очакваният резултат?
Броят на преградите в българските реки все още е неизвестен. За много малка част от тях има официална информация и за още по-малка – оценка на въздействието. Експертите на WWF имат за цел да съберат нужните данни, които да подпомогнат вземането на решения за премахване на изоставени бариери с неизвестно предназначение и собственост, тъй като спират естествения поток на водата и прекъсват миграционните коридори на рибите, а също и създават опасност за местните общности. Специалистите вярват, че тези усилия ще вдъхнат нов живот на река Лом и ще укрепят екологичния баланс на целия Дунавски басейн, като го превърнат в по-здрав и свързан дом на богатото биоразнообразие.
