Туристическата хижа или просто – Хижата във Враца е един от безспорните символи на града. Нейната съдба не е лишена от драматизъм, но за щастие на цели поколения врачани, чийто доброволен труд е вложен в постройката й, от скиците и чертежите на арх. Дограмаджиев, до блестящата медна обшивка на алпийския й покрив, тя успява да устои на изпитанията на времето .
Историята на създаването на Хижата:
Четирдесет врачани се събират през 1900 г., за да реализират една идея, с която заразяват съгражданите си – да опознаят природните красоти на Враца и Врачанския балкан и да ги популяризират най-широко. Те създават истински “ФенКлуб” на красивата врачанска природа, който вече над 100 години има своите горещи привъженици. Благодарение на това възторжено преклонение пред природните дадености се поставя началото на туристическото движение в града и Враца се сдобива с приказната туристическа Хижа, превърнала се в символ.
През 1903 г. Методи Маждраков за първи път предлага на своите съмишленици туристи да обмислят необходимостта и възможността за направа на един “туристически локал” – за настаняване гостите и посетителите на Враца. Още на следващата 1904 г. дружествените членове записват с най-оптимистично настроение в проектобюджета си първите 50 лв. за създаване на фонд за изграждане на туристическа хижа. И това една година преди да бъде поставен първият камък на Черни връх от софийските туристи, за изграждане на хижа “Алеко”!
За съжаление многобройните трудности и малобройните съратници на туристите правят възможна реализацията на Хижата едва през 1925 г.
На Илинден, 2 август 1925 г., в чест на 25-годишнината от създаването си, врачанското дружество призовава врачани да присъстват на празничното събитие: поставянето на основния камък на бъдещата хижа. От Илинден 1925 г. до Димитровден (тогава – ст. ст., Архангеловден сега) 8 ноември 1926 г., когато се чества с неописуем възторг откриването на новопостроената Хижа, Враца и врачани преживяват най-невероятната година в своята нова история.
Те успяват да се обединят около една блестяща идея и да дадат всичко от себе си, за да реализират проекта на архитект Дограмаджиев и неговите приятели и съмишленици от туристическо дружество “Веслец”. От тухлите до блестящата ламаринена обшивка на кулите, всеки предмет, необходим за строителството и обзавеждането на Хижата е дарение от гражданите, учрежденията и организациите на града.
Хижата става гордо дело на всички врачани, за което свидетелстват списъците с дарителите и благодарностите на дружеството, публикувани на страниците на тогавашните местни вестници.Символиката на единството и обединението е първият великолепен смисъл, който придобива това най-ново и най-модерно, не само за тогавашното време, творение, за да израстне до истинска емблема на новия, модерен градски дух.
Хижата става средоточие на всички авангардни идеи на своите създатели. Именно те първи въвеждат нови градски празнични обичаи и традиции – празнични увеселения и тържества за Бъдни вечер и за Освобождението на града. Затова и така естествено и логично тя се превръща в символ и емблема на града, любимо място за забава, отдих и съзерцание на поколения врачани.
Място за зимни пързалки, любовни срещи и празничини забави; на патриотични чествания и всякакви спортни начинания; на разходки с приятели и детски игри през цялата година – от ранна пролет до късна есен. Място на памет и признателност към предците и място уединение сред природата!
„Не се гаси туй, що не гасне” е казал поетът, а врачани през 2006 г. доказаха, че не може и да изгори. Хижата е възстановена отново, може би като доказателство и за вечната истина, че истинските ценности трябва да се преоткриват, да се защитават и да се бранят, за да се заслужат.
Днешните поколения трябваше да се изправят пред опасността да загубят един от символите на града си, за да го преоткрият отново; да осъзнаят и оценят наследството, завещано от дедите им, за да заслужат привилегията да бъдат негови наследници.
***
Дакато кипи усиленият строеж, вестник „Читалищно дело”, посвещава „специален брой” на врачанските туристи (броят е отпечатан със зелено мастило), където централно място заема статията на архитект Петър Дограмаджиев „Туристическият дом”.
ТУРИСТИЧЕСКИЯТ ДОМ
Една мечта дълго лелеяна в душите и сърцата на Врачанските туристи е на път вече да се осъществи. Измежду голите чукари на масива Калето, над града оголен и разпокъсан от небрежната ръка на невежеството, се надигат гордо внушителните каменни зидове на бъдещия туристически дом. Кой гражданин не е спрял поне веднъж погледа си върху тия стени и не е изпитал истинско удоволствие в душата си за оня вихрен подем към творчеството, зародил се като буен огън в гърдите на шепа Врачански туристи, поставили си за цел да запазят от посегателство хубостта на природата и издигнат върху нея един паметник на българския туризъм! Какво по-хубаво дело от това да твориш, да създаваш обществени блага, да градиш материална култура на едно общество ида го приучиш да цени природата като богатство и източник на вечната хубост и хармония!
Това е било и стимула на ония, които са се нагърбили с тежката задача да изградят туристическия дом и да превърнат неговата околност във великолепен парк.
Началото е вече турено и темпото върви кресчендо. Като автор на проекта и ръководител на неговото изпълнение, ще се помъча с едно кратко пояснение да запозная читателите с ония идеи, които са легнали в основата на неговото разработване и са дали контурната линия на тая, може би чудновата форма.
Туристическият дом не е обикновена сграда, и не можеше да бъде изразен с ония архитектурни форми и елементи, които ние виждаме във всяко обикновено здание. Особеното му местоположение, назначение и архитектура, трябва да привличат погледа на всеки пътник през Враца, будейки неговото любопитство и интерес да узнае какво е това.
Основата на една сграда е израз и на нейната издръжливост и твърдина, тия на туристическия дом могъщи и здрави трябваше да символизират твърдостта на могъщия туристически дух, неговата борба с природата и неговата непоколебима воля за достигане на определена цел. Оттука и формата на стара българска твърдина, вековен замък вперил поглед във висините. Тия закръглени стени носят терасите и верандите включени встрани с малката старинна куличка, символизираща духа на миналото и голямата модерна наблюдателна ткула, символ на вихрения устрем на днешното време към висините и светлината. И тук, съревнованието в живота, вечния стремеж за превъзмогване е подчертано със стремежа на голямата кула да надмогне малката. Останалата част, включваща в себе си салона с таванския етаж, е главната и доминираща маса в целия обект, която със своята остро завършена форма грациозно съперничи на островърхите приказни скали от Вратцата и СКакля.
По вътрешна дизпозиция, постройката обема един голям салон за събрания, сказки, увеселения и пр., свързан органически с навън седящите до него тераса и веранди. Неговата големина се увеличава с две странични ниши, в дъното е прорязан подиум за малък оркестър във форма на половин кълбо, а зад него домакински и кухненски помещения.
Голямата кула ни води на горния етаж, където са гостните стаи и широка веранда с изглед към града, най-хубавото място може би от целия дом. От тука посетителят ще почувствува величието на природата и хубостите, които нашият град ще му поднесе като разкошен букет от пъстри цветя. Изкачим ли се по-нагоре в кулата ще срещнем 2 камери музеи на заслужилите дейци по изграждането на това дело и ония големи дарители, които със своята материална подкрепа са станали двигатели на тая идея. Тука ще бъдат записани имената им върху плоча, а портретите им ще красят кулата на вечни времена за пример и назидание на бъдещите поколения. Ако провидението ни помогне да видим един ден тоя дом завършен, та като приказен самотен замък, увенчал челото на масива Калето, подобно на алпийска роза, да показва на пътника, как общите усилия на врачани са изградили един паметник на обществено съзнание и култура.
Дано тоя жар за изграждането му не се остави да изгасне, преди да се е разгорял напълно, и дано с това не задушим оня подем към творчество, който вече се заражда и в други културни организации в града ни.
Архитект П. Дограмаджиев/в. „Читалищно дело” от 23 февруари 1926 г.
Карта на времето: Автори
Весела Пелова – Държавен архив – Враца
