Владислав Панев е собственик на финансова компания от 15 години, съпредседател на Зелено движение, лицензиран инвестиционен консултант. Автор на редица анализи в областта на финансите, европейските фондове, енергетиката и други сфери от икономиката. От 2019 година е общински съветник в Столичния общински съвет. За една година в опозиция успява да прокара решения за намаление на патентния данък за местата за настаняване с 90%, за либерализиране на режима за влизане с велосипеди и тротинетки в обществения транспорт, за разсрочено плащане на годишната карта за транспорта.
В момента е народен представител от “Демократична България-Обединение”
Г-н Панев, смятате ли, че са нужни съществени изменения по приоритетните области в Плана за възстановяване и устойчивост? Кои според Вас са секторите, които ще бъдат двигател на устойчив растеж на икономиката в следващите години?
Да, изискванията на плана са такива, че наистина приоритет е какви пари за какво могат да бъдат изхарчени бързо. Но това е проблем на ниво Европейски съюз. Вярвам, че не е толкова важно какво количество се усвоява, а как и колко ефективно. И днес говорих например с експерти от жп транспорта, че там заложените проекти са второстепенни – за “отбиване на номера”. А не тези проекти, които са наистина важните за подобряване на конкурентноспособността на България в дългосрочен план. Същото е и в енергетиката, и в ИТ сектора. Имаме много лош опит от качеството на усвояване на безплатни европари. Сега е моментът да променим манталитета на управление.
Каква е същността на „политиката на изгорената земя“ в енергетиката, за която алармирате? Какви са наследените предизвикателства и проблеми в енергийния сектор и какъв ще е Вашият подход към изграждането на модерна, конкурентоспособна и кръгова икономика ?
Цените на природния газ се изчисляват и одобряват всеки месец. Булгаргаз обаче пропусна да поиска нови цени от КЕВР от 1 април. Те трябваше да са поне с 20% по-високи. Очевидно с мотив Борисов след това да каже „новите дойдоха и цените скочиха“. Прозрачна цел, но сигурна и ефективна.
А наследените проблеми в енергетиката са толкова много, че не знам откъде да започна. Все пак – тотална доминация на корупционни структури и липса на ефективен пазар.
Огромни милиардни дългове на държавните компании. „Марица изток“ 2 е стигнал дотам, че колкото повече работи, толкова повече губи. Цените на въглеродните емисии са в небето, което обрича редица производства на фалит, ако не се реформират.
Държавата обаче пречи на реформите, като им налива субсидии, които покриват всички загуби. Това е омагьосан кръг.
Решението е пазарно определяне на цените, орязване на субсидиите, особено пък за горене на боклуци. Сега реално им плащаме, за да ни тровят. Защото ако произвеждаш ток и пара от боклуци, държавата ти плаща двойна цена, защото ужким си високоефективен.
Пълен абсурд. Листване на държавните дружества на фондовата борса. По 10-20% от тях. Така че частните акционери да могат да съдят директорите за золуми.
Да превърнем компаниите в истински корпоративни структури, а не в жалки ведомства, придатъци на министъра. Това дава резултат в Румъния и на много други места, ще даде и тук. Няма защо да откриваме колелото.
Ще намерят ли смелост новите управляващи да прекратят порочните практики за внасянето и горене на отпадъци, с които знаем, че Доган и Ковачки имат свързани бизнеси?
Тук решението е много просто. Да прекратим преференциалното изкупуване на непазарно високи цени на тока, произведен от горене на отпадъци. И цялата схема ще спихне.
Защо не се прави досега е очевидно. Защото далаверата е голяма. Първо ти плащат по стотина евро за тон вносен боклук. След това не плащаш въглеродни емисии. И накрая ти изкупуват енергията двойно. Е как да се спре тая схема, от която печалбите са десетки милиони? Режеш едната глава и сме готови, сметката вече няма да излиза. Просто е. Ако имаме участие в управлението ще го направим бързо.
Запознат ли сте със ситуацията в Северозападна България? Какво реално би могло да се направи за този регион, за да спре да носи печалната слава на най-бедния в ЕС?
Доста добре съм запознат, учил съм 5 години в Езиковата гимназия във Враца, половината ми род е от Монтанско. В предизборната кампания наблегнах на ползите от жп транспорта.
Сега линията Видин-София-Кулата-Атина е пряк конкурент с линията Будапеща-Белград-Атина и изглежда губим състезанието.
А залогът тук е дали ще се изграждат заводи в Северозападна България или ще се примирим да остане Северозападнала. Вярвам, че в региона има страхотни хора, които обаче бягат, защото няма потенциал. Бързата връзка с международните пазари във всички посоки е ключът. Защото дори образованието да е добро, то после хората бягат. Трябва да има причина освен носталгията да остават, да работят, да създават блага. Няма как без добра инфраструктура от всякакъв вид и във всички посоки.
Автор: Екип на “Зов нюз”
