Петчленен състав на Върховния административен съд отмени окончателно промените
в Плана за управление на Национален парк „Пирин“. Те бяха приети от Министерски съвет с Решение 821/29.12.2017 г. и предизвикаха поредица от протести.
Дело № 12379/2018 бе образувано по 2 касационни жалби – на Министерския съвет на Република България и на министъра на околната среда и водите.
До обжалването се стигна след като тричленен състав на ВАС реши в края на юли м.г., че
с промените в плана за управление на парк „Пирин“ са нарушени разпоредби от българското и международното право.
Обектът е обявен от ЮНЕСКО още през 1974 г. за обект на световното наследство, отчетоха магистратите.
В 30 страници върховните съдии от касационната инстанция излагат подробно мотивите за решението си.
В него за включени изцяло нови моменти в тълкуването на разпоредби от българското и международното право. Взети са предвид решения по дела на Съда на Европейския съюз, европейски директиви. Визират се и последните решения на Комитета за световно наследство към Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство.
Ключов момент в решението е тълкуването на чл. 21, т. 1 от Закона за защитените територии, уточняват висшите магистрати.
Разпоредбата гласи:
„В националните паркове се забраняват строителството, освен на туристически заслони и хижи, водохващания за питейни нужди, пречиствателни съоръжения, сгради и съоръжения за нуждите на управлението на парка и обслужването на посетителите, подземните комуникации, ремонт на съществуващите сгради, пътища, спортни и други съоръжения.”
Тълкуването и на тричленния, и на петчленния състав на ВАС е, че чл. 21, т. 1 от ЗЗТ има забраняващ характер и допуска единствено ремонт, но не и изграждането на нови спортни съоръжения в парка.
Измененията на Плана за управление на Национален парк „Пирин”, одобрено от МС с решение 821 от 29.12.2017 г. попада в обхвата на три нормативни текста.
Това са Закона за защитените територии, Закона за опазване на околната среда и Закона за биологичното разнообразие. Поради тази причина трябва да бъдат спазени изискванията за процедури за екологична оценка и оценка за съвместимост.
Тълкуването на петчленния състав относно изискването на чл. 81 и чл. 85 от ЗООС, както и на чл. 31 от ЗБР е, че
министърът на околната среда и водите е бил длъжен да извърши екологична оценка, за да се прецени дали са изпълнени целите на закона.
Петчленният състав е цитирал и решения на Съда на Европейския съюз по дела С-160 от 2107 г. и С-290 от 2015 г. Според текстовете екооценката е задължителна. Не са спазени и изискванията на Директива 2001/42 за екологичните оценки. Директивата е част от дейността по прилагането на Орхуската конвенция в ЕС. През 2003 г. е публикувана и Директива 2003/35/ЕС, която въвежда правила за участието на обществеността при подготовката на някои планове и програми, имащи отношение към околната среда.
Критерий за това на кой етап следва да се счита, че е задължително участието на обществеността може да бъде изведен от практиката по прилагане на конвенцията и решенията на Комитета за съответствие към Орхуската конвенция.
Върховните съдии считат, че с измененията на плана за управление на НП „Пирин” се извършва значителна промяна в нормите, режимите, условията и препоръките за осъществяване на дейностите в Зона II А, Зона III и Зона IV.
Промяната на предназначението на големи площи от националния парк и включването им в зоната за туризъм и зоната на сградите и съоръженията означава прекратяване на възможността тези площи да бъдат използвани пълноценно за опазване на биоразнообразието.
Поради това е било задължително участието на обществеността да се реализира и чрез процедурите по екологична оценка и оценка за съвместимост.
