Турската чешма във Враца се превърна в красив кът за почивка, след като добротворецът Мартин Харизанов подмени старото корито.
Към инициативата му се присъединиха и негови приятели. Чешмата бе измита и почистена, а разрушената от времето стара настилка бе сменена.
Подменена е и близката пейка, като на мястото са поставени и кашпи с цветя, за да бъде още по-красиво и приветливо околното пространство.
Новото корито на чешмата е направено от неимпрегниран врачански камък и вече е започнало да потъмнява, като цветът му скоро ще бъде близък до този на чешмата, по чиято каменна конструкция времето е оставило своите следи.
„Вслушах се в желанието на хората от квартала, които от много време ме питат дали е възможно да се направи нещо, за да не се руши чешмата. Направих този ремонт с много желание и от сърце.
Призовавам опонентите и щабовете от другите политически сили, които бяха много активни в коментарите си относно подмяната на коритото и поставянето на икона на чешмата, да дадат от себе си – от своя труд и средства,
и също да направят нещо добро за нашия прекрасен град Враца, или за което и да е населено място в областта. Благотворителните инициативи са част от моя живот от години – от много преди да се занимавам с политика. Това е път, който сам съм избрал и за който вярвам, че е единственият правилен.
През тези години съм се убедил и в това, че доброто е заразно, защото зад мен стоят хора от всякакви възрасти, които винаги са готови да се включат в различните инициативи за облагородяване на нашия град, или пък да помогнат, когато някой е в нужда.
А относно чешмата – камъкът потъмнява, пропуква се, водата дълбае своите пътечки и след години – и след мен, както традицията повелява и както е било и преди мен, някой друг ще смени коритото, за да я има чешмата за поколенията.
Щастлив съм, че имах този шанс.“, каза Мартин Харизанов.
„Турската чешма във Враца, както днес я наричаме, е построена в началото на 18-ти век от местното население през тежкото робство. Мога да кажа, че я чувствам близка, защото в направата й е участвал мой родственик, с което се гордея“., пише общественикът и изследовател Христо Илиев. „По онова време са я наричали “Бигоровата чешма с трите чучура”.
Чешмата е направена от бигоров камък, като коритата са направени от бял врачански камък и тук ще отворя една скоба – при обработка цветът на врачанския камък е бял, след което с времето той прави патина и потъмнява. В средата на чешмата, където е оформен квадрат, като рамка е имало стенопис, изобразявал светия (който с времето е изчезнал), бил е сложен малко преди Освобождението – “Всеки, който утолява жаждата си да благодари на Бога, както всички християни правим – да благодарим за храната и водата на Бог.”
През този период от време, мястото, на което е чешмата, е било краят и началото на града.
Направена на кръстопът, като утолявала жаждата, както на местното население, така и на всички идващи и напускащи града.
Много съм щастлив, че един млад човек – Мартин Харизанов, възстанови в автентичния вид тази културна забележителност за поколенията. Поклон!!!
Нека пазим историята си, за да градим бъдещето си! Старите хора във Враца казват, че при престоя си в града на 28 и 29 август 1872 година, Васил Левски е пил вода от чешмата, тъй като само няколко метра по- надолу Апостола е отседнал в Огойския хан. Една чешма с над тривековна история, видяла трагедии и радости в нашия прекрасен град Враца.“, сподели пред медията ни Христо Илиев.
Купуването и продаването на гласове е престъпление.