Софийският градски съд предстои да разгледа дело срещу петима български граждани, обвинени от Европейската прокуратура (EPPO) в измама със строителна техника на стойност над 6 млн. евро, финансирана по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК) 2014–2020 г.
Според обвинението, внесено от българския офис на EPPO, подсъдимите са участвали в организирана престъпна група, създала мрежа от осем дружества, чрез които са кандидатствали за финансиране, закупили 38 машини — самосвали, багери, товарачи, булдозери, сита и влекачи — и впоследствие ги препродали, вместо да ги използват за целите на проектите.
През 2022 г. Европейската прокуратура, ръководена от Лаура Кьовеши, съвместно с ГДБОП, извършва претърсвания на 25 обекта в София, Перник и Монтана. Иззети са документи, компютри, мобилни устройства и част от техниката, купена с европейски средства.
Един от обвиняемите е обект и на отделно разследване за пране на пари, след като е установен превод на 3 млн. евро към австрийска банка.
Следите водят към „Турски поток“
Разследване на BIRD.bg от 2020 г. под заглавие „Евросубсидии по трасето на Турски поток“ разкрива, че част от техниката, закупена по европроекти за енергийна ефективност, е използвана на строежа на газопровода „Турски поток“.
„Самосвали и фадроми за над 1,5 млн. лева, финансирани по ОПИК, не са работили по предназначение, а са заснети по трасето на газопровода“, пише BIRD.bg.
В публикацията се посочва конкретен пример с фирмата „Верда-008“, получила финансиране от над 2,1 млн. лв. за закупуване на техника по проект за енергийна ефективност. Същата техника е била заснета край село Макреш, област Монтана, където по това време се изгражда българският участък на газопровода.
Гражданското движение БОЕЦ също сигнализира институциите за „съвпадение между европроекти и реални подизпълнители по Турски поток“, като посочва липсата на проверки от страна на Министерството на икономиката и управляващия орган на ОПИК.
Според БОЕЦ, случаят „показва системна злоупотреба с европейски средства и липса на контрол, която се превръща в инструмент за финансиране на частни интереси“.
Съдебните мотиви
Първоначално Софийският градски съд върна обвинителния акт на прокуратурата заради липса на конкретика относно организацията на престъпната група и начина, по който средствата са били усвоени.
Софийският апелативен съд обаче отмени това решение, като прие, че актът съдържа ясно формулирана теза и предоставя достатъчно основания за започване на съдебно производство.
След решението на апелативните съдии Стефан Илиев, Вера Чочкова и Стефан Милев, делото е върнато в градския съд. Двама съдии — Атанас Атанасов и Николай Николов — си правят отвод, а от октомври 2025 г. процесът е разпределен на съдия Емилия Колева, която предстои да насрочи първото заседание.
Липсващи имена и неясни фирми
До момента Европейската прокуратура не е оповестила имената на обвиняемите, както и на осемте фирми, чрез които е действала схемата.
В публичните документи се съдържат само общи данни – без конкретни ЕИК, собственици или търговски регистрации. Няма и официална информация дали някоя от споменатите фирми в разследванията на BIRD и БОЕЦ попада сред обвиняемите.
Липсата на прозрачност в този аспект поражда въпроси за обхвата на делото и възможните зависимости между публичните сигнали и прокурорските действия.
Значението на случая
Случаят се превръща в тест за ефективността на Европейската прокуратура в България и за способността на националните институции да контролират начина, по който се усвояват европейските средства.
Той показва и структурен проблем в прилагането на оперативните програми — финансиране на дружества без реална дейност, липса на проследимост на активите и пропуски в контрола от страна на управляващите органи.
„Когато техника, купена с европейски пари, се озовава на обекти от стратегическо значение, въпросът вече не е само финансов, а засяга доверието в институциите и върховенството на закона“, коментират от BIRD.bg.
Перспективата
Делото за „измамата с техниката“ не е изолирано. То е част от по-широка тенденция, при която европейски фондове се използват за паралелно финансиране на инфраструктурни и енергийни проекти, понякога с политически или икономически интереси извън официално обявените цели.
Очаква се съдебният процес да започне през 2026 г. и да даде по-ясен отговор на въпроса: дали схемата е била просто злоупотреба със средства или част от по-дълбок модел на пренасочване на публичен ресурс към частни и стратегически интереси.
