Иранецът Аслан Ширинзаде няма да бъде върнат в Иран засега, защото там има опасност положението му да бъде влошено. Това постановява Окръжният съд в Монтана с решение от 21 ноември по искане за екстрадиция на 43 годишния строителен предприемач, който от няколко месеца е в България. Пред съда прокуратурата поддържа искането за екстрадиция, решението не е окончателно.
Различна вяра и видими следи
Ширинзаде става християнин преди пет години, докато живее още в Иран. Тогава е задържан и измъчван от иранските служби заради решението си. Белезите от това са все още видими. След като се възстановява, бяга в Турция заедно със семейството си. Там разбира, че иранските власти го търсят и решава отново да избяга, така и стига до България. Тук подава искане за временна закрила, по което все още няма решение. Но междувременно разбира, че Иран го издирва с червена бюлетина през Интерпол и от страх, че България ще го предаде на иранските власти решава да премине към западна държава, в която да има повече гаранции за неговата сигурност. Така е задържан близо до границата със Сърбия преди повече от месец. Ширинзаде попада в ареста, а семейството му – съпругата му и 17 годишното им дете в центъра “Военна рампа”.
Аслан Ширинзаде има 7-годишна присъда в Иран, произнесена задочно. Именно заради нея мъжът е обявен за международно издирване, тя е и сред мотивите иранецът да бъде оставен за постоянно в ареста от съда, докато тече производството по екстрадицията му.
Случаят му е поет от Фондация “Български адвокати за правата на човека”, но се наблюдава и от други организации, като Центъра за правна помощ “Глас в България”. Адвокатът му Стоян Мадин заяви пред “Дневник”, че присъдата в Иран е за неуредени договорни отношения, която прокуратурата превратно е тълкувала и твърди че е измама.
Съдът приема, че причините, поради които Ширинзаде е напуснал Иран не могат да бъдат игнорирани и следва да бъдат подложени на внимателна преценка.
Според съдебния състав има абсолютна предпоставка молбата за екстрадиция да не бъде уважена, защото “са събрани гласни и писмени доказателства, установяващи, че исканото лице е приело и изповядва християнска религия”, което е довело до осъществяване на посегателство срещу личността му през октомври 2017 година.
От решението на съда се разбира, че Ширинзаде е бил изведен принудително от вилата си в Иран, в която се е намирал, държан в продължение на шест денонощия от лица, представлящи тайните служби на полицията на Иран.
През това време “той бил е подложен на психическо, психологическо и физическо малтретиране; обискиран е домът му и са иззети документи, както и вещи, свързани с християнската религия. След като било освободено, исканото лице, заедно със съпругата и сина му, напуснали Иран, установявайки се в Турция, където живели пет години”, става известно още от решението.
Ширинзаде напуска Турция заедно със семейството си и преминава нелегално в България.
Съдът се позовава на член 7, т. 5 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест, според който съдът отказва да уважи молба за екстрациция, когато “лицето ще бъде подложено в молещата държава на насилие, изтезание или на жестоко, нечовешко или унизително наказание, или не са гарантирани правата му, свързани с наказателното производство и изпълнението на наказанието съгласно изискванията на международното право”.
Затова и съдът приема, че положението на Ширинзаде ще се влоши, ако бъде върнат в Иран, където човешките права не се спазват.
“Много е важно за нас, тъй като българският съд е взел предвид възможните нарушения на човешките права в Иран, при решаване на въпросите, свързани с екстрадицията”, коментира Мадин пред “Дневник”.
По думите му съпругата му е против носенето на хинджаб и ако се върне в Иран, тя ще бъде принудена да го прави. “Те ясно са изразили негативното си отношение към тази традиция и това може да стане достояние на иранските власти и състоянието на нея и на съпруга и да се влоши”, коментира още защитникът..
Той заяви, че следващата стъпка на екипа, който защитава Ширинзаде, е да атакува включването му в списъка на Интерпол за издирване, което става пред специална комисия.
“Има практика на Европейския съд по правата на човека, че ако има открито производство за закрила и ако има произнасяне, че дадена страна не е сигурна, лицето не трябва да бъде връщано, независимо каква е претенцията към него – дори наказателна присъда или заплаха за националната сигурност”, коментира адвокат Диана Радославова пред “Свободна Европа”.
Решението на Монтанския окръжен съд и може да бъде обжалвано или протестирано пред Софийския апелативен съд. Адвокат Мадин нямаше информация какво са решили от държавното обвинение.
Източник: Дневник
