Миналата седмица шестгодишният Йоан отново не беше предаден на майка си. Институциите видяха нарушението на съдебното решение, действащо към момента, но не предприеха нищо.
Малкият Йоан и неговата майка Даяна в един от редките моменти на щастие
Случаят, който „Зов нюз“ следи от самото начало, се превърна в символ на уродливата страна на т.нар. „споделено родителство“, за чието изменение Съдът не постановява решение вече повече от четири месеца.
Парализа на държавните механизми за закрила на детето
Миналата седмица петима служители от ДСП – Оряхово и двама полицаи посетиха адреса на бащата в с. Крушовица по сигнал на майката Даяна Иванова, че детето отново не ѝ е предадено.
На място бе установено, че съдебното решение не се изпълнява. Вместо действие – последва обичайният отговор: „Нямаме правомощия да изведем детето“.
През цялото време бащата снима с телефон, запазена негова практика, превърнала се в своеобразно оръжие. След всяка подобна среща той качва видеозаписите в социалните мрежи, придружени от обиди и тежки обвинения срещу полиция, социални служби, съдии, прокурори и други институции. Често твърди, че е „жертва на заговор“, включително че наркотици са му били „подхвърлени“ от полицията – без никакви последици за тези твърдения.
Служителите изглеждат „респектирани“ от камерата.
Вместо прилагане на съдебното решение, виждаме институционален пинг-понг – едни си дават отвод, други попълват протоколи. На хартия всичко е „в рамките на правомощията“, но на практика резултатът винаги е един: стресирано дете, грозни крясъци насред улицата и майка, на която държавата не може – или не иска – да помогне.
Видео, което показва всичко
Редакцията разполага с видео, в което се вижда как майката се опитва да вземе Йоан, за да го заведе на планирана почивка. Бащата отказва и оставя детето заключено вкъщи.
В подобни моменти възниква логичният въпрос: Кого наказва бащата – майката или собственото си дете?
Системно неизпълнение и пълно безсилие
По силата на влязла в сила съдебна спогодба от юни 2022 г., родителските права върху Йоан са предоставени на майката. Въпреки това тя от месеци е лишена от правото да отглежда сина си.
Бащата Тихомир Иванов системно нарушава правото на майката да упражнява родителските права и демонстративно пренебрегва съдебното решение. Социалните служби и полицията идват, виждат, че бащата не предава детето, но твърдят, че „не могат да направят нищо“.
След поредното неизпълнение на съдебното решение майката е подала искане за принудително извеждане на детето до държавния съдебен изпълнител Георги Лаков.
До момента обаче такава мярка не е предприета. Според експерти, делото вероятно ще бъде прехвърлено на съдебен изпълнител в Оряхово, която от своя страна може да си направи отвод.
И ако това се случи, то безумната сага рискува да попадне в нова административна безизходица, превръщайки се в пореден епизод от продължаваща с години тежка институционална спирала.
На 14.08.2025 г. ще е поредният опит на майката да види детето си съгласно съдебния акт, но вероятно отново ще се убеди, че закон и институции не работят в синхрон.
А резултатът е, че съдът определя родителските права, но държавата няма механизъм да ги наложи.
Дете без детство
Когато е при бащата, Йоан не посещава детска градина, не излиза навън и няма необходимата социализация за възрастта си. Често се връща при майката в лошо хигиенно състояние.
Майката многократно е търсила информация за здравето му, но среща мълчание или отказ. В подадените до ДАЗД сигнали се твърди, че детето е връщано болно и без адекватно лечение, а медицинските бележки са издавани от фелдшер.
История, която не би трябвало да е възможна
Тихомир Иванов е осъждан за домашно насилие срещу майката, има присъди за шофиране след употреба на наркотици и е обвиняем за притежание на наркотични вещества. Въпреки това, контролът му върху достъпа на Йоан до майката остава непроменен, а нарушаването на закона – без последствия.
Според източници, той е близък роднина на бащата от друг скандален случай в Крушовица – детето, държано в курник и хранено през прозорец.
Въпросът без отговор
Когато съдът определи родителските права, обществото очаква това да гарантира стабилност и сигурност в живота на детето. Но какво става, когато законът е само на хартия?
Йоан е лишен от детство, майка му – от правото да се грижи за него, а институциите – от моралната и правна отговорност да защитят интереса на детето.
Колко още сигнали, посещения и протоколи ще са нужни, за да може това дете да бъде при родителя, на когото съдът е поверил грижата за него?
Това не е обикновен спор между двама възрастни – това е всекидневната цена, която едно дете плаща за чужда безотговорност и държавно бездействие.
Когато лятото е било синьо и за Йоан
