Скандални разлики между цените, обявени от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ), и реалните етикети по магазините отчита КНСБ. За някои основни храни разликите достигат 20, 50, дори 100%, алармира пред БНР Виолета Иванова – заместник-директор на Института за социални и синдикални изследвания към синдиката.
Според нея, 30% е надценката при киселото мляко, а при сирената – разминаването стига до 70%. Това, по думите ѝ, е класически пример за картел и непазарно, нелоялно поведение, което се задържа от години на пазара.
Иванова подчертава, че има разлики и в търговската структура: между малки и големи магазини цените варират с около 12-13%, а съществуват и значителни регионални различия.
От КНСБ наблюдават 21 стоки от първа необходимост, от които 20 са хранителни. През юни 2025 г. е регистрирано над 10% поскъпване на основни храни спрямо същия месец на миналата година – като хляб, ориз и зеленчуци. През юли се отчита леко задържане, обичайно за сезона, но на годишна база трендът остава възходящ.
„Цените у нас растат по-бързо, отколкото в много други европейски страни“, коментира още Иванова. Според съпоставителен анализ на Института, цените на млякото, сиренето и яйцата в България са с 26% по-високи от средноевропейските.
Сравнението с останалите страни в ЕС е показателно:
-
В България, с минимална заплата, потребителят може да си позволи едва 9,7 пъти малката кошница от 20 основни стоки
-
В Германия – 32 пъти
-
В Румъния – 17 пъти
-
В Испания – 22 пъти
„Ние предоставяме тези данни, за да подпомогнем контролните органи“, казва Иванова. „Сигнализираме за високи надценки и вероятни споразумения, които обаче трябва да бъдат доказани от съответните институции.“
