Няма българин, който да не знае прекрасната българска народна приказка „Сливи за смет“. В нашия общински съвет, както удачно отбелязват именити врачански „общественици“, свенливо скрити зад уютни тролски профили, наистина си живеем като в приказка. В народна приказка сме – избрани сме от народа. Или както казваше един врачански партиен класик- „Ние не искаме, но хората ни искат!“. Та в нашата (на общинските съветници), народна приказка от сесията на 29.03.2022 г., ние направихме уникална трампа, засрамено /срам от самите себе си/интерпретирайки известната народна приказка. Трампихме СЛИВИ ЗА СМЕТ!
В тъжната роля на силово приведени в неодушевеност, но вкусни сливи влязоха културните и образователни институции – читалища, музеи, библиотеки, училища и детски градини, които се простиха с над половин милион лева, с които всички врачански общински съвети от далечната 2003 година до сега ги освобождаваха до пълния размер на такса битови отпадъци. Т.е. спекулация е да се твърди, че културните и образователните институции са били освобождавани от цялата такса. Напротив, най-точните и изрядни в заплащане на услугата в частта и сметосъбиране и сметоизвозване винаги са били именно културните и образователните институции. Причините за това са много, ясни са и е излишно да ги изтъквам.
Цената, за която трампихме сливите за смет, най-вероятно ще е поредната фамозна, многофункционална, фрапиращо иновативна и разбира се много скъпа сметоизвозваща машина, с която нашето БКС ще доведе до съвършен блясък всички места, на които има кофи и контейнери за смет. А с освободения финансов ресурс дружеството ще измие и полира всички врачански улици и не само, даже и тези в селата. Така рискът от подхлъзвания до силно травмиращи разчеквания при предвижване по така поддържаната и блеснала инфраструктура ще са реален ежедневен риск за врачани. А един колега твърдеше, че със средствата „виртуозно“ отмъкнати от бюджетите на културните и образователни институции щял да бъде купен поредния скъпоструващ и безполезен „ръняк“, демек- СМЕТ. Не е така! Искрено ще се радвам да не е така.
А формалният претекст да се реализира цялата „операция“ е неподлежащата на коментар препоръка на одитора на врачанската община, който като един истински бай Ставри на всички одитори строго, но справедливо наредил: „Всички са равни пред Негово Величество Боклука – и музея с бинго залата, и читалищата и училищата с хоремаците, и… Какво значи тук някаква си култура, образование!? Освен това, тия имат много пари. Вижте им преходните остатъци! Вземете им парите!“ Точка. Строго, но справедливо. И ги взеха.
И за да не е недоизказана врачанската версия на прекрасната народна приказка, ще си позволя да стигна и до неизбежната поука от нея. А тя е, че мъдрият и справедлив кандидат – свекър, беше заблуден и метнат на джанката от ангелогласните си сватовници – съветници, които му продадоха най-хубавите сливи за купища смет. Защото за тях келявите джанки са къде, къде по- хубави от сливите. И за разлика от края на истинската приказка в нашия случай добрият и мъдър стопанин вместо със скромна, красива и къщовница снаха – дъщеря, се сдоби с купища боклуци и най- мързеливата, лекомислена и шовраклива снаха, а масрафа за куция годеж ще го плати цялото село.
И така, бюджет 2022 за община Враца е факт с решение на Общински съвет-Враца от 29.03.2022 г. Това е един ТЪЖЕН бюджет. Бюджет, който ще се реализира в очертаваща се конфронтация между местната и централната власт в общини като врачанската, непредвидима инфлация и пълен „пакет“ от съпътстващи кризи. И в тази ситуация е ТЪЖНО да отбележим, че загрижеността и позитивно отношение към образователните и културните институции, което отразяваше приоритетността им в реализацията на общинските политики през първите две години от мандата „потънаха“ в бюджета за 2022 година. Само с един акт, с едно решение всичко направено за читалища, училища, детски градини, музеи и библиотеки потъна безславно. Само с един акт ги лишихме от повече от половин милион лева, средства необходими за технологичното обновление, капиталови разходи, кандидатстване и реализация на проекти, съучастие в национални програми и проекти с партньори от неправителствения сектор, квалификация и други неизбежни разходи, обезпечаващи пряко дейността им, които ще се отразят на качеството на уникалните им и обществено значими функции при едните и процеса на образоване и възпитание при другите. А някои от тях ще са на ръба на оцеляването.
Ние, съветниците от СДС, положихме усилия и каквото можахме, направихме за да убедим колегите, ако не можем да помагаме /което е очевидно/ на образователните и културните институции, то поне да не им пречим. Да спазим традицията и в трудни времена да ги подпомагаме, както са правили нашите деди – обикновени хора, търговци, занаятчии, българи. Те са отделяли и последните си грошове и труда си за тях. С дълбоката и здраво вкоренена в нашата народопсихология вяра, че културата и образованието са бъдещето на децата им. За честта на колегите от почти всички групи в общинския съвет ще подчертая, че бяхме подкрепени, за което искрено им благодарим. Без групата на ГЕРБ, още една група и един неидентифициран политически субект. Предложението ни, за съжаление не събра достатъчна подкрепа и така финализирахме по врачански трампата сливи за смет.
В крайна сметка, ние от СДС подкрепихме Бюджет 2022 година, защото това е отговорното и значимо за гражданите на община Враца решение. ТЪЖНИЯТ бюджет. Въпреки всичко, без бюджет не може. Трудно за нас решение.
Когато се кандидатирахме за общински съветници преди две години и половина, ние почтено уверявахме нашите съграждани, че вероятно ще ни бъде трудно, че не винаги ще можем да отстояваме обществения интерес, гражданските им и професионални права, че ще се наложи да гласуваме непопулярни решения… Но и поехме ангажимент, че каквото и да ни струва ще бъдем почтени и искрени с тях и ще даваме гласност на всички проблеми, с които сме или не сме се справили като съветници. И ще го правим до края на мандата.
Около сагата с нашия ТЪЖЕН бюджет най- тъжната гледка бяха НАВЕДЕНИТЕ главици на част колеги от групата на ГЕРБ, които се срамуваха, че трябва да гласуват по такъв начин против културните и образователни институции. А мълчанието им бе оглушително. И срамно. Особено за съветниците – учители от комисиите по култура и образование.
Във Враца СДС и ГЕРБ никога не са били в коалиция, въпреки споразумението на национално ниво. Не сме в коалиция и сега. След високомерното, на моменти арогантно отношение и липсата на желание за всякакъв диалог от страна на част от „актива“ на ГЕРБ в стил “Късния Костов“, вероятността да бъдем партньори въобще някога, клони към нула. Да, ни сме само двама, СДС отдавна не е това, което беше. Но СДС го имаше и беше сила тогава, когато ГЕРБ не съществуваше, а част от сегашния ГЕРБ- елит се перчеше с червените си партийни билети. Има ни и днес, когато ГЕРБ е поел по обратния път. Убеден съм, че каквото и стане утре СДС отново ще го има. За ГЕРБ не знам.
Румен Петков
Общински съветник от ПП СДС,
Председател на ПК по образование
