Бъдни вечер се нарича вечерта срещу Коледа.
От ранната сутрин на празничния ден започва подготовката за вечерната трапеза, която обединява човешките надежди за здраве, плодородие и благополучие на семейството. Всеки има своята роля в празничната шетня, свързана със стародавни представи и почит към небесното светило и природата.
Задължението на мъжете е да приготвят бъдник, наричан още коладник или дедник, от голямо родовито дърво (крушово, дъбово или буково). След като го отсекат, те го подготвят – намазват го с осветено в църквата масло, пробиват го в по-дебелия му край и в него слагат тамян, масло и вино, и затварят с дървен клин. Отгоре увиват бяло ленено или конопено платно. Най-възрастната жена го посипва с житни зърна. Вечерта тържествено стопанинът запалва бъдника в огнището.
Той трябва да се поддържа цялата вечер. По горенето му се гадае – ако гори буйно и пръска искри, ще има богата реколта, изгорелият докрай бъдник предвещава добро, а недогорелият – зло. С изгрева на слънцето, празнично облечената домакиня замесва и изпича основния хляб, наречен „боговица“. Питката за празника не трябва да се меси от неомъжено момиче, защото ако то сключи брак през новата година, ще изнесе изобилието от дома на родителите си. Парче от същата питка се слага под възглавницата й. Който момък сънува, той ще я вземе за своя жена.
Момичетата в семейството имат грижата за краваите и колачетата, които ще дадат на малките коледарчета. За последната трапеза от коледните пости, жените приготвят постна храна – нечетен брой. От всичко, което се произвежда в стопанството, трябва да има на нея, защото колкото по-богата и „голяма“ е тя, толкова по-богат и здрав ще бъде домът през годината.
Кулминационен момент на празника е трапезата, около която се нареждат всички домашни, като най-близо до огъня са най-възрастните, следвани от членовете на семейството по реда на възрастта им. Трапезата на Бъдни вечер се слага на земята върху слама. Централно место на нея заема хлябът, замесен с брашно, пресято през три сита и „мълчана вода“ (налята от мома или млада булка в пълно мълчание). Около него стопанката нарежда седем или девет блюда. Най-възрастният мъж прекадява с тамян. Кади най-напред трапезата, всички помещения в дома и стопанските постройки на двора.
Същият мъж разчупва обредния хляб и дава по парче на всекиго. Вечерята започва рано, за да узреят рано житата. По време на яденето избягват да стават, за да лежат квачките върху яйцата и измътят пилетата. След вечеря децата се търкалят върху сламата само в една посока, за да натежат житните класове от зърно и да полегнат на една страна. Трапезата не се прибира. Вярва се, че умрелите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите.
Други поверия за празника са, че тогава излизат демони и таласъми, и бродят до 6-ти януари (когато Христос е покръстен). Ето защо се слага една скилидка чесън в джоба, за да гони злите духове.
На масата задължително се слага глава лук – колкото са неговите люспи, толкова ще са имотите на семейството. На празничната трапеза трябва да има и орехи и всеки си избира един. Ако ядките на ореха са хубави и вкусни, собственикът им ще е здрав през новата година. Ако са изгнили – очакват го трудности.
Мома или момък могат да узнаят името на годеника или годеницата си, с които им е отредено да бъдат. Затова трябва да успеят да станат незабелязано от трапезата и да подслушат какво си говорят съседите. Първото мъжко или женскo име, което чуят, е името на човека, когото ще срещнат още по празниците.
