ПЛАНЪТ РАН-ЪТ, ЕВРОЦЕННОСТИ И БЕЛИ РОБИ В БЪЛГАРИЯ
Вчера гледах какво се случва по територията ни и бях бесен. Бях бесен, гледайки обезверени деца и управници, нагло газещи конституцията на РБ.
Днес ми бе само смешно. Ровя по нета, чета коментари и се смея.
И в един момент попадам на един, написан доста грамотно, плюващ евроатлантически ценности, план Ран-Ът и жалещ, за едно загубено поколение.
И следват овации. От хора, где не са си дали труда да прочетат кои са ценностите, и коя не им харесва. Същите не са си дали труда да прочетат с тъпите си глави планът Ран, та ако имат малко мозък да разберат, че не изпълнението на плана, а неизпълнението му, ни докараха дотук. Обаче когато прочетох за изгубеното поколение, побеснях. Нямало ценности.
Абре, другари, ценности се не учат у училището. Учат се в къщи. Децата ви ценят тези ценности, които цените и вие. А след като не цените евроатлантическите, явно цените комунистическите.
Аз ги помня, затова не ги ценя. Една от тях бе, че в името на идеята трябва да предаваме бащите си. Справка – Павлик Морозов. Даже го учехме.
Друга ценност беше да станеш отряден ръководител. Условието не бе да си отличник, а примерно дете. Трета ценност бе да кандидатстваш и да не те приемат, що са приеле деца на активни борци. А най – важната ценност бе да измамиш държавата.
Три каруци сено у стопанството и една у вас. Тайно. А държавата виждаше и се смееше. Що искаше да мислите, че вие мамите нея. Това я устройваше. Така никога нямаше да посмеете да потърсите сметка от тия, где мамят вас. Същото прави и днес.
Ценност бе да прередиш някого, що хубавата стока беше кът, ама връзките бяха на почит. А най голямата ценност бе да мълчиш. От страх.
Що ще те намрази началникът и ще ти даде лоша характеристика. За новата работа. За старите пари. Това ви бяха ценностите.
Затова мразя, когато някой нарича младите загубено поколение.
Загубено поколение сте тия, где им казват, кое поколение е загубено.
Погуби ви страхът. Не го вменявайте в ценност на децата си, защото ще погубите и тях! Те са свободни. А от вас зависи, дали ще бият некоя учителка, дали ще помогнат да не бият някоя учителка, дали ще сритат задника на нагъл управник или ще му лижат …
Ценности се учат в семейството, а не у парламента. Там са ги овладели до съвършенство. Комунистическите.
И накрая да ви кажа: Няма по – голямо робство от това, да си свободен, а да мислиш и живееш като роб.
Материалът е копиран от страницата на автора във “Фейсбук”
